Десислав Начков
Белоцветна разходка

Когато минах тук за първи път,

зелено-бяла пролет бе възкръснала

и с волна свежест всеки полски кът

със вишнев цвят отгоре бе поръсила.

 

Унесен от великденския ек,

за кратко спрях се, вслушан в песнопението

на храма, който сякаш не човек

бе вдигнал, а самото провидение.

 

Далеч над мене смели върхове,

мъдруваха над своята история

и като хор под властното небе,

прегърнати, шептяха оратория.

 

А нощно време топли светлини

припяваха отвсякъде във тъмното,

родени между двете планини,

край извори и гробници безмълвни.

 

Отминах — неразбрал, но помъдрял,

по своя път — забоден в неизвестното,

но пролетния стих зелено-бял,

отдавна вече с мене бе понесъл се.

 

И ще ме връща всеки път назад

(дори, когато съм далеч във времето)

към пролетта и вишневия цвят;

и ще звучи на храма песнопението.