Десислав Начков
Махалото

Тъгата ми е моя радост,

нощта е светлия ми ден,

в горчилката усещам сладост,

а сладостта е с вкус солен.

 

Със самотата съм приятел,

с приятелите си съм сам,

усещам зимен дъх в устата,

а във сърцето — летен плам.

 

И ако някога успявам

хармония да си внуша,

това е защото се надявам

отново да я наруша.

 

И пак махалото да тръгне

назад, към другия си край,

и всичко старо да се върне,

септември пак да стане май.

 

Така в копнеж ирационален

сизифовска съдба избрах,

подгонил своето махало,

напред-назад, от мах на мах.