Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (2)

Войната на латини и троянци с рутулите

2.

След известно време и двата народа — аборигените и тропиците — били нападнати едновременно. Тури, царят на ру̀тулите, комуто Лавиния била определена за годеница още преди идването на Еней, не могъл да понесе това, че пред него е предпочетен някакъв чужденец, и обявил война едновременно и на Еней, и на Латин. Нито една от войските не излязла радостна от това сражение: ру̀тулите били победени, победителите аборигени и троянци се лишили от своя вожд Латин. Тогава Тури и ру̀тулите, загубили вяра в собствените си сили, потърсили защита в голямата военна мощ на етруските и техния цар Мезенций, който, начело на богатия по онова време град Цере, наблюдавал още от самото начало с немалко безпокойство възникването на новия град*1, убеден, че държавата на троянците усилвала мощта си много повече, отколкото изисквала безопасността на нейните съседи, и на драго сърце съюзил войските си с тези на ру̀тулите. Еней, заплашен от една толкова голяма война, за да предразположи към себе си душите на аборигените, нарекъл и единия, и другия народ „латини“, така че те не само получили едни и същи права, но и едно и също име. И действително от този момент аборигените не отстъпвали на троянците по преданост и вярност към Еней. Така той, осланяйки се на храбростта на двата народа, които от ден на ден все повече се сближавали, макар и да можел да отблъсне противника иззад крепостните стени, извел войската си за открито сражение срещу етруските, чиято държава тогава била толкова могъща, че славата й се носела не само на сушата, но и сред морето по протежение на цяла Италия — от Алпите до Сицилийския пролив. Тази битка била успешна за латините, а също и за Еней, но за него тя била последното от земните му деяния. Бил погребан — независимо как ще го назовем било според човешките, било според божиите закони — край река Нумик. Наричат го Юпитер тъдявашен*2.