Джейн Ан Кренц
Вярвай ми (10)

Девета глава

Трент Равиндър се разкъсваше между жарка ярост и студен потискащ страх. Никога през живота си не бе изпитвал подобна комбинация от чувства и сега усещаше, че не може да помръдне. Стоеше близо до гостите, малко отстрани, стиснал чашата шампанско, и наблюдаваше как Филомена танцува с всеки, който я поканеше.

Не бе свободна дори за момент. Прехвърляше се от един мъж на друг с опасно блеснали очи и неестествено лъчезарна усмивка. Червената й коса се стелеше като огнен пламък по гърба, докато се носеше по дансинга. Златната пола на роклята й шептеше около краката, а сребърните сандали на високи токове искряха на светлината.

Бе недосегаема, нямаше как да се доближи до нея дори когато един от партньорите й я притисна прекалено близо до себе си. Тя бе блестяща елфическа кралица, вълшебно създание, жена, която привличаше погледите, палеше интереса, а никой мъж не успяваше да я улови.

За съвсем кратко той бе успял да я хване и да я задържи до себе си, напомни си Трент. Сега обаче Филомена се опитваше отново да се отскубне. Усещаше, че се кани да изчезне завинаги.

Побесня, когато тя го обвини, че той възнамерява да развали годежа. Истината бе, че дори не бе мислил по този въпрос. Беше се вбесил, когато реши, че се е съгласила да се омъжи за него единствено за да получи земята. Само че гневът му не го отведе по-далече от желанието да се изправи пред нея и да я накаже по някакъв начин, задето се бе опитала да го измами.

Бе не по-малко разярен, когато му се наложи да изслуша лекцията за доверието и последователността. Кой би си помислил, че Филомена ще каже всички онези неща? Не беше ли тя тази, чиято етика бе под въпрос? Беше решила преди девет години, че няма да се омъжва, а ето че изведнъж бракът се бе превърнал в много удобна стъпка.

Трент присви очи, когато друг мъж я завъртя на дансинга. Прииска му се да я разтърси. Прииска му се да й се разкрещи. Прииска му се да я научи, че не може да го използва, нищо че се разтапяше като мед в ръцете му. Желаеше я отчаяно и нямаше да я остави просто така. Веднъж Шари го бе предупредила, че Филомена може да се опита да прави каквото пожелае. Нямаше да й позволи да се отнася към него като към удобна играчка. Елфическата кралица трябваше да се научи, че магията й не се простира навсякъде.

Докато си казваше, че трябва да й даде урок, Равиндър се чудеше на мъката и отчаянието в очите й, когато го помоли да не разваля годежа, докато тя не си замине от града.

Най-много се ядоса, защото Филомена си мислеше, че той ще я подложи на подобно унижение на сватбата на сестра й. Би трябвало да го познава по-добре. Тази работа със земята беше между двамата и не биваше да намесват други.

В момента, в който Трент я бе нападнал, ядосан, готов да запрати обвиненията си, тя веднага бе решила, че я изоставя. Освен това бе сигурна, че смята да го направи веднага, пред целия Галънт Лейк, Орегон.

Точно както бе постъпил Брейди Пакстън преди години.

Тази мисъл вледени Трент. Никога не би я наранил по този начин. Обичаше я. А когато Филомена разбереше какво бе важно за нея, щеше да осъзнае, че и тя го обича. Нямаше обаче да й позволи да се оженят единствено защото така й беше финансово изгодно. Бе чакал твърде дълго, бе търсил прекалено дълго, а и бе много влюбен в госпожица Кромуел, за да й позволи да постъпи по този начин.

Трент овладя обладалия го гняв и си изработи план. Щеше да се ожени за Филомена, но той щеше да определи условията. Щеше да се сбогува със сватбения подарък на леля си и чичо си или да го остави за децата им. Пет пари не даваше какво ще прави с него, стига да не го използва, за да разшири дейността на „Кромуел и Стърлинг“. Тя трябваше да му докаже, че се жени за него по любов.

Филомена бе на дансинга отново и пърхаше като изящна пеперуда в прегръдките на друг мъж. Трент инстинктивно направи крачка напред. Искаше му се да я изтръгне от ръцете на новия й партньор. Не можеше да понесе да гледа как я прегръща друг, нищо че това бе само танц. Имаха много неща, които да обсъдят, и не можеше да й позволи да го избягва по този начин.

Поколеба се, вбесен и нервен, когато двамата с партньора й се завъртяха далече от него. Ако отидеше при нея сега, щеше да предизвика сцена и сигурно да се превърне в една от местните легенди. Тя никога нямаше да му го прости.

Побеснелият Трент остана на мястото си. Тържеството нямаше да продължи вечно. Така му се искаше да се сбие с някого, ала се налагаше да изчака до края, ако искаше да притисне Филомена в ъгъла.

Половин час по-късно, когато булката и младоженецът заминаха, Филомена тръгна с тях. Когато Трент разбра, че я няма, бе прекалено късно. Върна се във вилата и откри, че бе напуснала града.

Той влетя в стаята й и видя, че вътре не бе останало нищо, освен един сребърен сандал, който се бе скрил под леглото и тя не го бе забелязала в бързината.

Трент остана в средата на празната стая, стиснал в ръка сандала, и си каза, че изобщо не се чувства като красивия принц след бала.

 

 

Три дни по-късно Филомена се прибираше, натоварена с покупки от пазара „Пайк Плейс“. Телефонът започна да звъни, докато тя се бореше с дълга франзела и плик едри праскови, боровинки и пресни равиоли.

Филомена се заслуша със страх в настойчивия звън, докато бе пред вратата на апартамента, и се опитваше да си извади ключовете. Нямаше никакво желание да се обажда. Ако имаше късмет, който и да беше, щеше да се откаже, преди да си отключи. Всеки път, откакто се върна от Галънт Лейк, щом телефонът звъннеше, тя бе сигурна, че това са майка й или баща й, за да й кажат, че са шокирани от разваления годеж.

Нямаше никакво желание да слуша как се оплакват, въпреки че рано или късно щеше да й се наложи. Все си казваше, че й трябва още малко време, за да си възвърне спокойствието, но истината бе, че не се справяше успешно. Настроението й се менеше от безразличие и депресия до настървена ярост, която нямаше никакво намерение да утихне.

През първите двайсет и четири часа след завръщането си от Галънт Лейк Филомена не вдигна телефона нито веднъж. Беше се скрила на сигурно място в апартамента си също както някое дребно животинче се крие в дупката си, щом зърне сянката на преминаващ хищник.

На следващия ден се бе възстановила и се ядоса на себе си заради проявеното малодушие. Тя не беше някакво наивно уязвимо деветнайсетгодишно момиче. Бе зряла, самоуверена жена, постигнала успехи, и нямаше да позволи на нито един мъж да й причини това, най-малко на онзи нахален, арогантен лицемер, който бе искал да се ожени за нея единствено защото бе преценил, че бе крайно време да се сдобие със съпруга.

Тя избърса последните си сълзи и излезе на разходка. Не беше кой знае какво, ала поне бе някакво начало. Поне излезе от апартамента. Когато се върна, събра смелост и започна да се обажда. Никой, който знаеше за фиаското в Галънт Лейк, не я потърси. Чудеше се защо родителите й мълчат, но реши, че трябва да е благодарна. Мълчанието на Трент Равиндър бе ясно. Предположи, че той не желае повече да разговаря с нея.

Мръсник.

Телефонът зазвъня отново и Филомена пъхна ключа, за да отвори. Продължаваше да звъни и след като тя остави пакетите и грабна червената слушалка.

— Ало? — Гласът й прозвуча предпазлив, ала уверен.

— Фил? Ти ли си? Какво има? Звучиш доста странно.

Филомена си отдъхна.

— Здрасти, Глена. Откъде знаеш, че съм се прибрала?

— Обадих се в къщата на родителите ти в Галънт Лейк. Майка ти каза, че сигурно си тук, в Сиатъл. Какво става? Мислех, че поне още две седмици ще прекараш в онзи рай.

— Онзи рай започва да те отегчава след известно време. Как вървят нещата?

— Добре. Обаждам се, за да ти кажа, че съм пуснала още две молби за заеми, обаче ми трябва подписът ти, за да ги занеса в банката. Щях да ги пращам с бърза поща в Галънт Лейк, ала след като си тук, няма проблем.

Филомена погледна към часовника си.

— Днес вече е прекалено късно. Ще мина в офиса утре и ще ги подпиша. Благодаря ти, че подготви документите, Глена.

— Няма проблем. Първият заем, който си осигурихме, беше най-трудният. Вече съм по-обнадеждена, отколкото преди няколко дни, когато ни отказа първата банка. Сигурно така е в бизнеса. Има и лоши, и добри моменти.

— Така мразя да разчитам на банките — измърмори Филомена.

— И аз. Само че още не сме спечелили от лотарията и нямаме друг изход. Как иначе да намерим достатъчно пари, за да разширим дейността?

— Добър въпрос — отвърна нещастно Филомена. Сигурно Трент щеше да намекне нещо гадно по този въпрос. — Ще се видим утре сутринта в пълна бойна готовност.

— Става. — Глена затвори.

Филомена остави бавно слушалката. Остана загледана през прозореца на ъгловия си апартамент, без да вижда нищо навън, и се зачуди колко ли време още ще й трябва, преди да се върне старият й ентусиазъм към плановете на „Кромуел и Стърлинг“. Днес й бе трудно да прояви ентусиазъм към каквото и да било.

Едва когато се насочи към кухнята, за да подреди покупките, усети, че не бе сама в апартамента. Твърде късно си спомни, че не бе затворила вратата в бързината да се обади по телефона. Обзе я ужасен страх, когато се обърна рязко към натрапника.

На вратата бе застанал Трент Равиндър. Бе облечен в същите дрехи, с които бе в Галънт Лейк — джинси, карирана риза и ниски ботуши. Бе скръстил ръце на гърдите си и я наблюдаваше, без да трепва. Изумена, че го вижда, тя остана безмълвна няколко секунди.

— Не бива да оставяш вратата отворена, когато се прибираш, Филомена — отбеляза студено той. — Никога не се знае кой може да те последва.

— Вече ми е ясно — изрече тя, въпреки че устата й бе пресъхнала. — Какво искаш, Трент?

Той влезе и затвори.

— Не е ли очевидно? Дойдох да довърша разговора, който започнахме на тържеството след сватбата. Ти избяга, преди да успея да кажа каквото трябва.

Обзе я напрежение, което измести горчивината и се превърна в заслепяващ гняв.

— Няма какво повече да си кажем. Ти каза всичко. — Филомена погледна голите си ръце и отново вдигна поглед към него. — Дори не бяхме купили пръстени, така че не ти дължа нищо.

— Сигурна ли си, че искам да прекратя годежа? — Трент пъхна ръце в задните си джобове и пристъпи към нея.

На Филомена не й стана приятно, че той оглежда всичко с огромно любопитство, сякаш бе дошъл, за да разбере тайните й. Стори й се огромен в стаята и мебелите сякаш се смалиха.

— Разбира се, че предположих, че искаш да прекратиш годежа — сопна се тя. — Защо ти е да се жениш за една пресметлива алчна жена като мен? И защо не си казал на родителите ми, че всичко е приключило?

Той спря, за да огледа причудливия еднокрак стол пред плота, който всеки момент щеше да падне.

— Не съм казал на родителите ти, защото още не сме приключили.

Филомена си пое дълбоко дъх, за да се успокои.

— Не те разбирам, Трент.

— Знам, че не разбираш. Толкова си заета да мислиш как да се справиш, ако си изоставена, че дори не забеляза, че не съм те изоставил аз.

— Поне не го направи пред всички на тържеството след сватбата на сестра ми — отвърна с горчивина тя. — Поне за това мога да ти благодаря.

— Не го направих тогава, няма да го направя и сега, защото за мен ние сме все още сгодени.

— Тук смисълът ми се губи, Трент. Защо искаш да се ожениш за мен? Убеден си, че те използвам, за да се добера до лесни пари, нали?

Той не откъсваше поглед от нея, зелените му очи мрачни и помръкнали.

— А така ли е?

— Не, по дяволите! Не съм те използвала. Нямах представа, че леля и чичо ще ни направят такива ценни сватбени подаръци. Съгласих се да се омъжа за теб, защото така исках. Няма друга причина.

— Докажи го.

Филомена го погледна, без да го разбира.

— Моля?

— Мислих много, Филомена — заяви студено Трент. — Готов съм да те оставя да докажеш, че си била искрена.

— Господи, каква почтеност — изсъска в отговор тя. — И как, според теб, да го направя?

— Много просто. Или откажи подаръка, или остави тази земя за децата ни. Пет пари не давам какво ще правиш с нея, стига да не я използваш, за да финансираш разширяването на дейността на „Кромуел и Стърлинг“.

Филомена не можеше да повярва на чутото. В гърдите й отново се надигна ярост, силна както и преди три дни.

— Как смееш? — прошепна тя. — Как смееш? Не съм длъжна да ти доказвам нищо, тъп, арогантен овен такъв. Ако някой трябва да доказва нещо, то това си ти. Ти си този, който няма доверие на жива душа. Какво те кара да мислиш, че ще се омъжа за мъж, който има толкова малко вяра в мен или че ще тръгна да ти доказвам каквото и да било?

— Преди три дни ми каза, че ме обичаш.

— Това беше преди три дни. Сега съм по-голяма с три дни и по-мъдра.

Той пристъпи към нея, лицето му сурово на късната следобедна светлина.

— Така ли? Толкова ли лесно разлюбваш хората? Тогава защо беше толкова притеснена да не съобщя за края на годежа ни, преди да се измъкнеш от града? Ако не си ме обичала, защо изобщо се притесняваше, че няма да има сватба?

Филомена се отдръпна, но Трент отново пристъпи към нея. Чувстваше се напълно объркана. Искаше й се да се разкрещи и в същото време да заплаче. Всичко това й идваше прекалено много. Той нямаше право да й причинява това.

— Нямах желание още един мъж да ме унижава пред хората от Галънт Лейк. Нима не разбираш?

— Не съм те унижавал. Ти си тази, която щеше да ме унижи, като използва сватбата ни, за да осъществи бизнес плановете си. Ако ще говорим за унижение, защо не погледнем на нещата от моя гледна точка?

— Твоя гледна точка ли? Да ти кажа ли как изглежда от моя гледна точка? Струва ми се, че просто си взел разумното решение, обмислено последователно и логично като сделка, че тази година ще се ожениш, защото ти е дошло времето да си имаш жена. Аз се появих в подходящия момент и, докато се усетя, вече бяхме сгодени. Как да го разбирам? Май не прилича на любовната история на годината. По-скоро е едно много удобно делово споразумение.

— Ти си тази, която спомена за годежа, или вече си забравила колко весело обяви пред Пакстън, че ще се омъжиш за мен? Струва ми се, че се проявих като истински джентълмен, когато подкрепих думите ти, след като се бе забъркала в тази каша.

— Ти не си нищо повече от един безчувствен неандерталец! Нали ми каза, че ме обичаш?

— И какво от това? И ти ми каза, че ме обичаш.

— Наистина те обичах. Иначе нямаше да се съглася да се омъжа за теб — фучеше тя. Все още отстъпваше, ала вече нямаше накъде. Беше се подпряла на плота, който разделяше кухнята от хола. В очите й пареха сълзи; ядът и болката се бяха смесили с нажежен пламък. Филомена протегна ръка, стиснала стойката за салфетки.

— Стой далече от мен.

— Защо да стоя далече от теб? Ние сме любовници. — Пристъпи още една крачка.

— Вече не сме.

— Нима ще ми кажеш, че си ме разлюбила? Само за три дни?

— Не ми приписвай думи, които не съм казала. — Тя запокити по него стойката. Трент се наведе, за да избегне удара. Зад него салфетките с прасковен цвят се разпиляха по белия килим.

— Кажи ми, че си спряла да ме обичаш — настоя той и пристъпи още по-близо. — Кажи ми, че вече не ме желаеш. Кажи ми, че искаш да прекратим годежа.

— Никога не съм казала тези неща. Ти ги каза. — Филомена плъзна ръка по плота и напипа малка кошничка, пълна с шишета витамини. Запрати кошничката по главата му. Трент нетърпеливо я отби настрани. Шишетата се пръснаха по пода.

— Не съм казвал подобни неща — напомни й той, докато приближаваше застрашително. — Ти реши, че ще ги кажа и затова се опита да изчезнеш. Само че не се получи, елфическа кралице. При мен тази магия с изчезването не върви.

— Махай се от дома ми. — Притисната до плота, тя се опитваше да открие ново оръжие. — Говоря сериозно, Трент. Нямаш право да нахлуваш така, след всичко, което ми каза в Галънт Лейк.

— Имам всичкото право на света. Сгодени сме. — Той стисна китката й тъкмо когато Филомена се канеше да хвърли по него несесер с моливи. Притисна я до плота. — Освен това, все още си влюбена в мен. Просто трябва да си дадеш сметка кое е важно за теб. Мислех, че съм привлякъл вниманието ти след онази нощ в Портланд, но май все още има неща, които не те оставят на мира, нали, Филомена? Все още мислиш и за други неща, освен за мен. Според мен, дълбоко в себе си ти ме обичаш и ще го докажеш и на себе си, и на мен.

— Самочувствието ти е направо невъзможно! Защо да ти доказвам каквото и да било, нагъл тип такъв? — Опита се да му се изплъзне, ала се оказа невъзможно. Трент не беше груб и въпреки това тя не успяваше да помръдне. Задържаше я със сила, но без да я наранява.

— Забрави всичко, Филомена — нареди тихо той. — Забрави страха, че ще бъдеш изоставени, забрани плановете за разширяване дейността на „Кромуел и Стърлинг“, забрави всичко за доверието и просто ми кажи истината. Обичаш ли ме?

— Теб какво те интересува? — изплака тя.

— Интересува ме — отвърна простичко Трент и наведе глава, за да улови устните й.

Филомена се опитва да отблъсне властната целувка в продължение на цяла една минута, ала се оказа безсмислено. Единственото спасение бе да се отпусне в ръцете му, но и това не се получи. Собствените й чувства се бяха разгорели прекалено силно и тя не успя да се сдържи. Бе прекалено възбудена, прекалено притеснена, защото той будеше опасни чувства в нея. Трябваше да реагира по някакъв начин и единственото бе направо, съвсем физически.

Не можеше да се бори с него. Трент я бе притиснал прекалено близо до себе си. Набъбналият гняв и отчаяние се превърнаха в страст и тя цялата потръпна.

— Точно така, любима — въздъхна доволно той. — Покажи ми истинските си чувства.

— Арогантен огромен, тъп…

— Тихо — посъветва я Трент и сведе устни над нейните, за да е сигурен, че ще го послуша. — Не говори. Сега не му е времето. Ще поговорим по-късно.

— Ммм. — Филомена усети зъбите му на долната си устна, когато той я пое на ръце и тръгна през антрето към спалнята. Тя се притисна до него, усетила лумналия във вените си огън и стегнатите мускули на гърдите му. Опита се да мисли трезво, ала не успя. Вече нищо нямаше значение, освен че Трент бе тук и й показваше колко я желае.

Той я отнесе в спалнята в светло тюркоазено и бледорозово и я положи в центъра на голямото легло. Преди още Филомена да помръдне, Трент се отпусна върху нея и я притисна. Така нямаше да може да избяга.

— Покажи ми — прошепна до гърлото й той. — Покажи ми, че нищо между нас не се е променило.

Тя извика тихо, прошепна името му, а след това го повтори отново, докато Трент събличаше ризата и панталоните й с уверени властни ръце. Само след минутка Филомена остана гола и се изви нетърпеливо в ръцете му, а той се надигна, за да свали и своите дрехи.

— Толкова си сладка и мека — призна в почуда Трент и погали заобленото й бедро. — След като човек премине през бодлите, остава само коприна и кадифе. Всеки път, когато те видя да влизаш някъде, ме обзема желание да те докосвам. Иска ми се да прокарам пръсти през косата ти, да усетя как тръпнеш и се извиваш към мен. Искам да видя усмивката ти, как се протягаш към мен и тогава нищо повече няма да има значение. Разбираш ли ме?

— Разбирам те. — Тя наистина го разбираше, защото изпитваше същото към него. Докосна го нежно, прокара пръсти по гърдите му и стигна чак до голото бедро. Той бе силно възбуден и натежал от желание. Когато Филомена колебливо премести ръка към мъжеството му, Трент простена и прошепна жарки думи на желание до ухото й.

— Стига толкова, любима. Още малко и ще се взривя. Желая те толкова много. Полудях през последните три дни.

— Защо тогава не дойде веднага… След като ме желаеш толкова много? — попита тихо тя.

— Прецених, че и двамата имаме нужда от време, за да се охладим. — Докосна нежно връхчето на гърдата й и усети как зърното се втвърдява. След това сведе глава и го пое с уста.

Филомена изскимтя и вдигна единия си крак, за да обхване с него бедрото му. Прегърна го през врата и потри приканващо бедра в него.

— О, Трент…

— Знам, любима, знам. В това отношение никога не съм имал съмнения. — Не изчака тя да му отговори. Вместо това обсипа гърдите й и стомаха с горещи целувки. Когато Филомена заби нокти в него, той изпъшка. След това тя усети зъбите му от вътрешната страна на бедрото си. Притисна го по-силно и го помоли да не я измъчва повече.

— Сега — помоли го Филомена, — люби ме сега, Трент.

— Ще го сторя, мила. Покажи ми колко силно ме желаеш. И ти ми липсваше.

Тя се подчини, протегна ръце и го притисна към себе си. Той се намести върху нея. В следващия момент проникна в тялото й и всичко й се стори невероятно.

— Трент…

— Кажи го — прошепна дрезгаво той, докато се движеше бавно и сигурно в нея. — Кажи ми, че ме обичаш.

— Обичам те.

— Кажи го отново.

— Обичам те, Трент. О, Трент, как е възможно да си се съмнявал…

Той не отговори на въпроса й. Потъна дълбоко в нея и изчака миг, за да свикнат и двамата един с друг. Филомена усещаше силната му възбуда. Когато ноктите й се впиха в бедрата му, Трент изстена и забърза ритъма.

— Покажи ми колко силно ме желаеш, елфическа кралице. Никакви игри, никакви лъжи, никакви бягства повече. Покажи ми, че ме желаеш…

Тя се отдаде на опияняващото чувство, на спиралата от желание, завихрила и двамата. Обичаше го, въпреки че му бе ядосана. Филомена го обичаше.

Нещо започна да се стяга в нея и заплашваше да я разкъса, а след това кулминацията на страстта я връхлетя също като прииждаща вълна. Тя извика отново и зашепна името му, докато напрежението в нея се пръсна на хиляди блестящи парченца. Чу как той също мълви името й и настъпи тишина.

След доста време Филомена се размърда под приятно тежкото му тяло. Трент все още бе отпуснат върху нея. Щом усети движението й, повдигна глава от гърдата й и я погледна със задоволство.

— Дотежах ли ти?

Тя се усмихна.

— Не си ми дотежал. Ти си роден тежък.

— Чувствам как цял живот ще има шеги по въпроса за ръста и теглото ми. Наричала си ме и бивол, и динозавър, и овен. — Целуна я по върха на носа. — Имаш късмет, че не се обиждам лесно.

Усмивката й се стопи.

— Не бих казала. Побърза да се обидиш на сватбата на сестра ми, когато разбра за подаръка на леля и чичо.

Той сви рамене.

— Тогава беше различно. Най-важното е, че вече разрешихме въпроса, нали?

Филомена забеляза предизвикателството в погледа му и събра сили.

— Да — съгласи се тя, — разрешихме го. Наистина го разрешихме.

— Как ще стане? Ще оставиш земите за децата или ще кажеш на леля си и чичо си, че няма да приемеш подаръка?

— Ще опростя нещата. Първо, няма да се омъжа за теб.

— Филомена! — Шок и гняв просветнаха в очите му. Пръстът му, който нежно масажираше ръката й, се впи в плътта й.

Тя се намръщи при този натиск, но погледът й не трепна.

— Не се притеснявай, Трент. Няма да ни лиша от физическото удоволствие…

— Това пък какво трябва да означава? — попита той рязко, без да крие, че всеки момент бе готов да избухне.

Филомена преглътна и се насили да обясни.

— Предлагам да продължим връзката си, докато преценим колко сериозно се отнасяш ти към любовта и брака, а и да не забравя доверието. Нали искаше да докажа любовта си? Добре. Готова съм. Само че по моя начин.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — попита напрегнат Трент.

— Ти не си единственият, който има нужда от доказателство — отвърна тихо тя. — След сцената на сватбата на Шари аз също имам нужда от доказателства. Искам да съм сигурна, че ще се омъжа за човек, който ще се отнася към мен със също толкова доверие, колкото иска да получава. Искам мъж, който да ми вярва. Освен това искам да съм сигурна, че не се жениш за мен единствено защото съм се оказала най-подходящата в даден момент от живота ти, по-точно, когато си решил, че ще бъде много удобно да си намериш съпруга. Искам да съм сигурна, че не съм разрешението за кризата на средната възраст, в която си изпаднал.