Десислав Начков
Дочакана

Тъй както малката звездица в мрака,

възвръща позабравена мечта

и всяка нощ на небосвода чака

да стопли тя поне една душа.

 

Тъй както малкото кокиче в двора,

разсейва плахо зимната тъга,

натрупаната в сънища умора

и трепетно вещае пролетта.

 

Това си ти — надежда и утеха,

сред тъмна нощ очаквана заря,

цветец след дълги зими неповехнал,

едничка моя мила дъщеря.