Десислав Начков
Печална пролет

Кафявата пролетна степ и мъглата,

на дългата зима последния дъх,

финален акорд на студения вятър,

заливащ земята със траурен лъх.

 

Заспали дървета, преплетени клони,

врабци оцелели, покой и тъга,

а куче премръзнало сенките гони

и в кални купчини се топи снега.

 

Едва очертали се мъртви пътеки,

безлично опасват широката степ

и губят се нейде във мрака далеко,

на есенен спомен под сивия креп.