Десислав Начков
Алманах на погледите

Тази вечер гледах към звездите

и разлиствах миналия ден,

спомняйки си погледите скрити,

вперени от другите към мен.

 

Всички бяха толкова различни,

както и посланията във тях

и се мъчех, гледайки в звездите,

да ги сложа в своя алманах.

 

Да усетя истинските думи;

неизказаното да прозра;

да запазя всичко във албума;

да докосна, без да повредя.

 

Остроумен отговор да давам

мислено на всякакъв въпрос,

който всеки поглед ми задава

без да има отговор готов.

 

Гледах небосвода и се питах:

Имаше ли смисъл във това

да надничам всекиму в очите

или беше просто суета?

 

Страницата свърши и звездите

избледняха в утринния здрач,

спомена за погледите скрити

гасне в натежалия клепач.

 

И така разтворил алманаха

под разлистващото се небе,

своето пробуждане дочаках,

вперил поглед без да знам къде.