Десислав Начков
Когато

Когато на скръбта воала се разстеле

и хорска завист легне над твоите мечти,

когато те прекърши на тежки грижи бреме,

ще ме потърсиш ти.

 

Когато светла радост душата ти обземе

и слънчев лъч игриво лице ти озари,

когато влюбен вятър косата ти поеме,

ще ме извикаш ти.

 

Когато мъст горчива разума ти обсеби

и присмех и омраза в душата ти ехти,

когато се почувстваш излишна, безполезна,

ще ме проклинаш ти.

 

Когато пък поискаш приятелство нетленно

и светло възкресение във земните си дни,

когато зажадуваш за обич споделена,

ще ме обикнеш ти.