Десислав Начков
Блян

Защо съм тази вечер неспокоен,

обзет от мисли с тъжен епилог,

задъхани, разпръснати, фриволни,

застигнати от вятър бързоног?

 

Отиде си на странството покоя,

кристалният, треперещ детски свян,

заблудите, на грешките пороя,

но аз не се почувствах поруган.

 

Коварна сянка хвърли във душата,

на нова болка странния вертеп,

уплаших се, но не е ли тя, която,

свали от мен наивния ми креп?

 

Не смея да призная, но съм влюбен,

а тя е по-реална и от ден;

ще скъсам и с последната заблуда,

дано така се приближи до мен.

 

Сега аз знам защо съм неспокоен,

разхождащ се ревниво изтерзан;

луната крие се в тъмните подмоли,

засрамена от новия ми блян.