Алексей Толстой
Златното ключе или приключенията на Буратино (8)

Буратино продава буквара и купува билет за кукления театър

Рано сутринта Буратино сложи буквара в чантичката си и заподскача към училището.

По пътя той дори и не погледна към лакомствата, изложени по витрините — медени тригуни, сладки банички и захарни петлета, забучени на клечки.

Той не искаше да гледа момчетата, които пускаха хвърчило…

Улицата прекосяваше старият котарак Базилио, когото можеше да хване за опашката. Но Буратино се въздържа и от това.

Колкото той се приближаваше до училището, толкова по-силно и по-близко до брега на Средиземно море свиреше весела музика.

— Пи-пи-пи — пискаше флейтата.

— Ла-ла-ла-ла — пееше цигулката.

— Зън-зън — звънкаха медните чинели.

— Бум! — биеше барабанът.

За училището трябваше да завие надясно, а музиката се чуваше отляво. Буратино започна да се спъва. Краката му неволно го водеха към морето, откъдето се носеше:

— Пи-пи, пиииии…

— Зън-ла-ла, зън-ла-ла…

— Бум!

— Училището няма къде да избяга, — започна да си говори на глас Буратино. — Аз само ще погледна, ще послушам — и на бегом ще стигна до училището.

Той се спусна с всички сили към морето.

Там видя един платнен цирк, украсен с разноцветни знамена, които плющяха на морския вятър.

В горния край на палатката подскачаха и свиреха четирима музиканти.

Долу една пълна и усмихната леля продаваше билети.

Около входа се беше натрупала голяма тълпа момчета и момичета, войници, продавачи на лимонада, жени с бебета на ръце, пожарникари, раздавачи — и всички, всички четяха афиша:

КУКЛЕН ТЕАТЪР

САМО ЕДНО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ

Бързайте!

Бързайте!

Бързайте!

Буратино дръпна за ръкава едно момченце:

— Кажете ми, моля, колко струва един билет?

Момченцето отговори през зъби, без да бърза:

— Четири солдо, дървено човече.

— Вижте какво, момченце, забравих си кесията у дома… Можете ли да ми дадете на заем четири солдо?

Момченцето презрително подсвирна:

— Ти за глупак ли ме взимаш?

— На мене у-ж-ж-ж-ж-ж-ж-ж-а-с-н-о ми се иска да видя кукления театър! — каза през сълзи Буратино. — Да ви продам за четири солдо моето чудно яке…

— Книжно яке за четири солдо? Търси някой глупак.

— Тогава купете моето хубаво калпаче…

— С твоето калпаче може да се ловят само попови лъжички… Търси някой глупак.

На Буратино дори носът му изстина — толкова много му се искаше да влезе в театъра.

— Момченце, тогава вземете за четири солдо моя нов буквар…

— Има ли картинки?

— Ч-ч-ч-ч-у-д-н-и картинки и големи букви.

— Дай го тогава, — каза момчето, взе буквара и неохотно преброи четири солдо.

Буратино припна към дебелата и усмихната леля и изписука:

— Величко, дайте ми един билет за първия ред на единственото представление на кукления театър.