Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (40)

38
Капак на пода

Влад Жарко седеше зад бюрото в главния кабинет на изоставен склад на пристанището в Неапол, където бяха пристигнали преди час след безпроблемно пътуване от острова. Някои от хората му спяха в съседните стаи в южната част на старата дървена сграда, построена върху бетонни пилони във водата като много други стари складове наоколо. Някога помещенията бяха съхранявали риболовни принадлежности, но рецесията, разразила се в Европа преди години, бе оставила без работа много рибари. Сега складът служеше за скривалище на Влад Жарко. Беше го избрал не само защото се намираше в края на пристанището, но и защото оттам можеше да наблюдава и водата и при първа опасност бързо да избяга.

Влад смяташе добре да организира новото търсене на Моника Фокс. Той вече бе предупредил мрежата си от информатори, че наследницата на Фокс е на свобода и всеки, който я забележи и докладва за местонахождението й, ще бъде щедро възнаграден.

Затвори очи и се замисли за събитията през последните няколко дни, за провалилите се мисии, за изплъзващата се Моника Фокс и за непредсказуемия Брус Тъкър.

Някой влезе в кабинета. Беше Мей Сун, облечена в черно. Очите й блестяха тревожно.

— Имаме компания.

— Кой?

— Не знам и нямам намерение да откривам. Обградили са ни. Вече предупредих другите.

Той скочи.

— Да се качваме на лодките.

Двамата отидоха в халето, където най-доверените му осем души стояха до отворения капак на пода, водещ към три гребни лодки, завързани на пристана.

Задни врати.

Брат му твърдо вярваше в тях като спасение, в случай че врагът успее да открие скривалището му.

Днес скривалището на Влад бе разкрито. Първото правило в бизнеса му беше да избяга. Второто — да си разчисти сметките, да даде болезнен урок на преследвачите си и да им изпрати предизвестие за последиците, ако продължават да се бъркат в работата му.

Хората му започнаха да се качват в лодките, които щяха да ги закарат до друга яхта в северния край на пристанището. Ако установеше, че и втората яхта е разкрита, той щеше да използва трите седана, паркирани в гараж на няколко пресечки. А ако и това не успееше, оръжията на екипа и солидната му подготовка щяха да им позволят да се измъкнат.

Влад и Мей Сун се качиха последни, но не и преди да нагласят таймер, свързан с десет килограма „Семтекс“ — чешки пластичен експлозив, по-мощен от C4. Смъртоносното устройство бе скрито под обикновена картонена кутия в средата на склада.

Таймерът започна да отброява фаталните минути. Двамата терористи скочиха в дървената лодка и затвориха капака на пода. Грабнаха по едно гребло и започнаха с всички сили да гребат към северната част на пристанището. Останалите ги последваха.

Влад погледна часовника си. След петнайсет минути враговете му щяха да горят в ада.