Братя Грим
Лисицата и котката

Веднъж така се случило, че котката срещнала Кума Лиса в гората, и понеже си мислела: „Тя е умна и опитна във всяко отношение“, приятелски я заговорила:

— Добро утро, драга Кума Лисо! Как си, как преживяваш в тия трудни времена?

Лисицата, изпълнена с високомерие, изгледала котката от глава до пети и се чудила да й отговори или не. Накрая казала:

— Ах, ти бедна мустаката чистофайнице, ти глупава пъструшо, ти гладна мишеловке! Какво те е прихванало? Как смееш да ме питаш как преживявам? Какво си учила? Какви умения имаш?

— Умея само едно нещо — отвърнала котката плахо.

— И какво е то? — попитала лисицата.

— Когато ме подгонят ловджийските кучета, мога да скоча на някое дърво и да се спася.

— Това ли е всичко? — казала лисицата. — Аз умея сто неща и имам цяла торба с хитрини. Ала жал ми е за тебе. Ела с мен и аз ще те науча как да се спасяваш от ловджийските кучета.

Точно тогава се появил един ловец с четири кучета. Котката се метнала разтреперана на едно дърво и се промъкнала крадешком до най-горния клон, където била напълно скрита сред клонки и листа.

— Отвори си торбата, Кума Лисо, отвори си торбата! — извикала котката, но кучетата били хванали лисицата и здраво я държали.

— Ех, Кума Лисо — извикала котката, — ти, с твоите сто умения и торба, пълна с хитрини, не можа да се измъкнеш, докато аз, с моето единствено умение, се спасих. Ако можеше да се покатериш тук, нямаше да загубиш живота си.

Илюстрация: Артър Ракъм (Arthur Rackham, 1909)