Стефан Фурнаджиев
Цял живот ще вия като вълк единак…

Цял живот ще вия като вълк единак,

студените камъни с нокти ще дращя!

Не бързай да легнеш в земята!

Аз съм до теб,

с очи ти говоря,

като прилеп не виждам деня.

Почернял е синът ти —

нехранимайкото.

Прокълната майчице,

гарвани идват от свечерени гори,

кой ще ми прощава вече?

Кой ще ми носи сън

в коша за слама?

Бяла лястовичка ли имаме, мамо?

Или твоята бяла забрадка

е кацнала на плета?