Стефан Фурнаджиев
Нощ на разсъмване

На Йордан Хаджиев

Голобради четници, насядали в тъмното

край босите крака на войводата,

гледат куршума в сърцето му.

Луната шие цървули с човешки ръце —

ще обува децата ни.

 

Разтреперани звезди стискат гласове.

Една заплака. Зов на петел.

Вик на мъртвец.

Нощ във ограда.

 

Тези цървули ще носиш докрая, войводо.

Тези момчета ще бъдат вечно край тебе,

мълчанието ще вика, ще вика

в тази нощ без разсъмване,

осветявана все от тази луна,

дето гледа за сетно тези момчета — мъже,

дето шие последни цървули с човешки ръце

и ги обува на голи и бели,

красиви нозе.