Хафез
Ела: сърцето ми ранено…

Ела: сърцето ми ранено навярно ще възкръсне пак.

Ела: навярно мойто тяло с душата ще се свърже пак.

 

Ела: очите ми без слънце останаха сега без

и само твоята усмивка ще върне слънцето ми пак.

 

Като войници негри в боя разби ме черната тъга,

но твоя образ бял да свети над мен като ромеец пак.

 

Какъвто образ да изгрее пред огледалния ми дух —

то само твоя чар умее да се огледа в него пак.

 

Нощта е бременна, ний знаем. Разказва твоята звезда

какво ме чака, дето утре ще се роди със възглас пак.

 

Ела. Ела: запял е славеят на пролетното ми сърце,

от среща розовоуханна то иска глътка въздух пак.