Хафез
Две очи светът ми даде…

Две очи светът ми даде, твоя лик да гледам аз.

И блести пред мен тогава с нежен профил, с топъл глас.

 

На страдалеца кажи му: „Не измивай този прах

от лицето си, че той е от нозете й елмаз.“

 

О, сърце, не се страхувай от житейските беди:

тук горещини ще срещнеш, там пък ще изпиташ мраз.

 

С твойта кръв свещена всичко като бисер пречисти:

иначе лъжлив ще бъде твоят утринен намаз.

 

В тази насмешлива къща празни страсти не търси.

Чезне всичко, но утеха носи виното за нас.

 

Ах, една целувка твоя може би ще ме спаси

от коварството, което ме заплашва всеки час.

 

Във Ирак, в Хиджаз и вредом — всеки е опиянен

от Хафез, от този славей, някога роден в Шираз!