Морис Дрюон
Железният крал (1)

ПРОЛОГ

В началото на четиринадесети век крал Филип IV, прочут с легендарната си красота, царувал във Франция като абсолютен господар. Той сломил войнствената гордост на големите барони, победил разбунтувалите се фламандци, победил англичаните в Аквитания, победил дори самия папа, когото насила настанил в Авиньон. Върховният съд се подчинявал на заповедите му, а църковните събори получавали пари от него.

Наследието му било осигурено от трима пълнолетни сина. Дъщеря му била омъжена за английския крал Едуард II. Шест други крале били негови васали, а мрежата на съюзите му се простирала чак до Русия.

Използувал всички начини за увеличаване на богатството си. Обложил с данък имуществата на църквата, ограбил евреите, нанесъл удар на сдруженията на ломбардските банкери. За да насмогне на нуждите на държавното съкровище, прибягвал до фалшифициране на пари. С всеки изминал ден златото тежало все по-малко и ставало все по-скъпо. Данъците били смазващи, полицията многобройна. Икономическите кризи предизвиквали разруха и нищета, които на свой ред предизвиквали вълнения, безмилостно удавяни в кръв. Бунтовниците завършвали на бесилката. Всичко трябвало да се подчини, да се огъне или да се пречупи пред кралската власт.

Но идеята за национално единство изпълвала този студен и жесток монарх, за когото държавните интереси властвували над всички други. При неговото царуване Франция била велика, а французите нещастни.

Една-единствена сила се осмелила да му се противопостави: независимият орден на рицарите на Тампл. Тази гигантска организация, едновременно военна, религиозна и финансова, дължала славата и богатството си на кръстоносните походи, които били първопричината на нейното възникване.

Независимостта на тамплиерите тревожела Филип Хубави, а техните огромни богатства дразнели алчността му. Той инсценирал срещу тях най-големия процес, познат досега в историята, тъй като обхванал почти петнадесет хиляди обвиняеми. Приписани им били всички видове престъпления, а самият процес продължил седем години.

Нашият разказ започва именно от края на седмата година.