Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (42) (Всемирът, боговете, хората)

Възвърнатото настояще

В двореца в града — дънерът на маслиновото дърво, разположен в средата на дома в земята на Итака, в градината — цялата тази постоянно поддържана растителност; това е, което създава връзката между минало и настояще. Посадените в миналото дървета са пораснали. Подобно на честни свидетели те бележат непрекъснатостта на времето, откакто Одисей е бил малко момче, до тогава, когато той е на прага на старостта. Когато слушаме този разказ, не правим ли и ние същото, не свързваме ли миналото, заминаването на Одисей, с настоящето на неговото завръщане? Ние заедно тъчем раздялата и срещата му с Пенелопа. По някакъв начин времето е сринато от паметта в момента, в който е очертано по нишката на разказването. Премахнато и представено, защото самият Одисей не престава да пази в паметта си мисълта за завръщане, защото Пенелопа не престава да пази в паметта си спомена за Одисей на своята младост.

Одисей спи с Пенелопа и това е като първа брачна нощ. Те се преоткриват като младоженци. Атина се погрижва слънцето да забави хода на колесницата си, за да не изгрее слънцето прекалено рано и зората да позакъснее. Тази нощ е най-дългата нощ на света. Те си разговарят, разказват си приключенията и патилата. Всичко сега е като далечно минало, времето сякаш е заличено. На следващия ден семействата на женихите са научили за убийството, искат мъст, цяла армия родители, братя, братовчеди, съюзници с оръжие в ръка пристига да се сражава с Одисей, Телемах, Лаерт и верните им слуги. Атина попречва на сблъсъка. Няма да има битка; примирието, мирът, съгласието са възстановени. Оттук насетне в Итака всичко е както преди, има цар и царица, има син, има баща, има слуги, редът е възстановен. Песента на аеда може да слави пред всички хора на всички времена спомена за завръщането в целия му блясък.