Селянинът и мечокът (Руска приказка)

Един селянин овдовял, осиротял, останал без семейство. Нямало кой да му помогне в стопанството.

Отишъл селянинът при мечока:

— Хайде, Миша, заедно да се грижим за стопанството, градината да засадим, житото да засеем.

Мечокът попитал:

— А как ще делим?

— Как ще делим ли? Ами ти, Миша, ще вземеш връхчетата, а за мене нека да бъдат коренчетата.

— Добре.

Засели ряпа. Израсла ряпата хубава. Трудил се Миша, извадил репите, после започнали да делят.

— За тебе, Миша, връхчетата, нали?

— Връхчетата.

Отрязал селянинът стъблата и листата на всички репи, дал ги на Миша, а той самият седнал корените да брои.

Видял мечокът, че селянинът го е измамил.

Обидил се той, легнал си в бърлогата и засмукал лапа.

На следващата пролет селянинът дошъл отново при мечока.

— Е, Миша, нека пак да се грижим заедно за стопанството.

Мечокът отговорил:

— Може, ама този път за мене ще бъдат коренчетата, а за тебе връхчетата.

— Добре.

Посели пшеница. Узрели пшеничните класове — за чудо и приказ. Започнали да делят. Селянинът взел връхчетата със зърното, а на мечока дал сламата и корените. Миша пак не получил нищо.

— Е, сбогом, човече! Не искам повече да се грижа за стопанство с теб! Ти си твърде хитър! — казал мечокът и заминал в гората.

Илюстрация: Валерий Каррик