Селянинът, жена му и вратата (Индийска приказка)

Веднъж един беден селянин и жена му, след като били свършили работата си за деня и изяли скромната си вечеря, седели край огъня и между тях избухнал спор кой да затвори вратата, която се била отворила от един порив на вятъра.

— Жено, затвори вратата! — казал мъжът.

— Мъжо, ти я затвори! — казала жената.

— Аз не искам да я затворя и ти не искаш да я затвориш — казал мъжът, — тогава нека този, който пръв проговори, да я затвори.

Това предложение се харесало много на жената и двамата съпрузи, доволни, мълчаливо си легнали да спят.

Посред нощ чули шум и като се вгледали, забелязали, че диво куче било влязло в стаята и поглъщало скромния им запас от храна. Нито един от тези глупави хора обаче не произнесъл нито дума, а кучето, след като подушило навсякъде и яло до насита, излязло от къщата.

На следващата сутрин жената занесла малко зърно до къщата на един съсед, за да й го смелят на брашно.

В нейно отсъствие влязъл бръснарят и рекъл на мъжа:

— Какво има, че седиш тук съвсем сам?

Селянинът не отвърнал нито дума. Тогава бръснарят обръснал главата му, но той пак не проговорил, после обръснал половината му брада и половината от мустаците му, но дори и тогава мъжът се стърпял и не казал нито дума. Тогава бръснарят го покрил целия с дебел слой сажди, но упоритият селянин останал безмълвен като ням.

— Човекът е омагьосан! — извикал бръснарят и бързо напуснал къщата.

Той едва си бил заминал, когато жената се върнала от мелницата. Като видяла мъжа си в такъв ужасен вид, тя се разтреперила и извикала:

— Ах, мизернико, какви си ги вършил?

— Ти изрече първата дума — казал селянинът, — тъй че иди, жено, и затвори вратата.

Илюстрация: Индийски художник