Чарлс Буковски
Самота

Една се връщаше от магазина, когато видя колата. На предното стъкло имаше надпис:

ТЪРСЯ ЖЕНА

Тя спря. На стъклото имаше голям картон, на който бяха залепени няколко листа. На листата беше напечатано нещо. Една не можеше да го прочете от тротоара. Виждаше само големите букви:

ТЪРСЯ ЖЕНА

Колата беше нова и скъпа. Една пристъпи на тревата, за да прочете напечатания текст:

Мъж на 49. Разведен. Търся жена с цел брак. От 35 до 44 години. Обичам да гледам телевизия и игрални филми. Обичам да готвя. Счетоводител съм, с надеждна работа. Имам спестени пари в банката. Обичам по-пълни жени.

Една беше на 37 и беше пълна. На картона имаше и телефонен номер. Както и три снимки на господина, който си търсеше жена. Изглеждаше доста спретнат, с костюм и вратовръзка. Освен това изглеждаше глупав и жесток. Една си помисли, че прилича на издялкан от дърво.

Една отмина колата, като се усмихваше на себе си. Освен това й беше малко гадно. Когато стигна до апартамента си, вече беше забравила за него. Сети се чак след няколко часа, докато седеше във ваната. Помисли си колко ли самотен е бил, след като е написал обявата:

ТЪРСЯ ЖЕНА

Една си представи как той се връща вкъщи, прибира сметките за газта и телефона от пощенската кутия, съблича се, изкъпва се и включва телевизора. После чете вечерния вестник. После отива в кухнята, за да си сготви за вечеря. Стои по боксерки пред печката, вторачен в тигана. Занася вечерята си на масата, за да се нахрани. Пие кафе. После гледа още малко телевизия. Сигурно изпива една бира, сам и тъжен, преди да си легне. В Америка вероятно имаше милиони мъже като него.

Една се измъкна от ваната, избърса се, облече се и излезе от апартамента си. Колата все още беше паркирана на улицата. Тя си записа името на мъжа, Джо Лайтхил, и телефонния му номер. После пак прочете текста, който беше напечатан на машина. „Игрални филми“. Колко странно. Вече никой не казваше така. „Търся жена“. Беше доста дръзко казано. Значи все пак беше оригинален.

Когато се прибра вкъщи, Една изпи три чаши кафе, преди да набере номера. Телефонът звънна четири пъти.

— Ало? — каза той.

— Господин Лайтхил?

— Да?

— Обаждам се за обявата. Обявата на колата ви.

— А, да.

— Казвам се Една.

— Приятно ми е да се запознаем, Една. Как си?

— Ами добре. Много е горещо. Това време вече не се издържа.

— Да, направо не се живее.

— Ами господин Лайтхил…

— Наричай ме Джо.

— Добре, Джо, ха-ха-ха. Много глупаво се чувствам. Знаеш ли за какво се обаждам?

— Защото си прочела обявата?

— Да, ха-ха-ха, каква е тази работа? Не можеш ли да си намериш жена?

— Май не, Една. Я ми кажи, къде са всички жени?

— Жените ли?

— Да.

— Ами навсякъде.

— Къде? Кажи ми точно. Къде са?

— Ами в църквата например. Когато отидеш на църква, винаги има жени.

— Не обичам да ходя на църква.

— О, ами…

— Слушай, Една. Защо не ми дойдеш на гости?

— При теб?

— Да. Вкъщи е приятно. Можем да пийнем нещо, да си поговорим на спокойствие.

— Късно е.

— Не е толкова късно. Нали си прочела обявата? Значи се интересуваш.

— Ами…

— Май те е страх. Просто те е страх, това е.

— Не, не ме е страх.

— Тогава ела на гости, Една.

— Ами…

— Хайде, ела.

— Добре. Идвам след петнайсет минути.

 

 

Жилището му беше на последния етаж на модерна сграда, апартамент 17. Долу имаше басейн, който отразяваше светлините. Една почука и господин Лайтхил отвори вратата. Косата му беше оредяла над челото, имаше орлов нос със стърчащи косми и ризата му беше разкопчана на врата.

— Влизай, Една.

Тя влезе и вратата се затвори зад гърба й. Една беше със синя плетена рокля. Не носеше чорапи, беше обута със сандали и пушеше цигара.

— Седни. Ще ти налея нещо за пиене.

В апартамента беше приятно. Всичко беше в синьо и зелено и беше много чисто. Една чу, че господин Лайтхил си тананика нещо, докато приготвя напитките: нанана, нанана, нанана… Изглеждаше спокоен, така че се успокои и тя.

Господин Лайтхил — Джо — се върна с напитките. Подаде чашата на Една и седна на един стол в другия край на стаята.

— Да, много е горещо — каза той. — Горещо е като в ада. Но аз имам климатик.

— Забелязах. Много е приятно.

— Пий.

— А, да.

Една отпи от чашата си. Питието беше хубаво — малко силно, но приятно на вкус. Джо отметна глава, за да отпие от своята чаша. Имаше дълбоки бръчки на шията си. Освен това панталоните му бяха прекалено широки. Все едно бяха с няколко номера по-големи. Така краката му изглеждаха странно.

— Хубава рокля, Една.

— Харесва ли ти?

— Да. Освен това си закръглена, така че много ти отива. Много хубаво я изпълваш.

Една не каза нищо. Джо също. Просто седяха един срещу друг, гледаха се и отпиваха от чашите си.

— Ще дойда да си прибера другите неща, когато те няма.

„Защо не говори?“, помисли си Една. Той трябваше да води разговора. Значи все пак наистина имаше нещо дървено в него. Тя довърши питието си.

— Ще ти направя още едно — каза Джо.

— Не, наистина трябва да тръгвам.

— Е, стига де — каза той. — Нека ти направя още едно. Трябва да се отпуснем малко.

— Добре, но след него си тръгвам.

Джо отиде в кухнята с двете чаши. Този път не си тананикаше. Когато се върна, подаде чашата на Една и си седна на стола в другия край на стаята. Второто питие беше още по-силно.

— Знаеш ли? — каза той. — Винаги изкарвам много точки на тестовете за секс във вестниците.

Една отпи от чашата си, но не продума.

— Ти изкарваш ли много точки? — попита Джо.

— Никога не съм си правила такъв тест.

— А трябва — каза той. — Така ще разбереш коя си и какво искаш.

— Ти вярваш ли на такива неща? Виждала съм ги във вестниците. Не съм ги попълвала, но съм ги виждала.

— Разбира се, че вярвам.

— Може би не съм добра в секса — каза Една. — Може би затова съм сама.

Тя отпи голяма глътка от чашата си.

— В крайна сметка всички сме сами — рече Джо.

— Как така?

— Искам да кажа, че независимо колко добре се справяш в сексуално отношение или в любовта, или и в двете, в крайна сметка всичко свършва.

— Това е тъжно — каза Една.

— Разбира се. Но идва денят, в който всичко свършва. Или се разделяте, или сключвате примирие: двама души живеят заедно, без да изпитват нищо един към друг. Мисля, че е по-добре да си сам.

— Ти ли се разведе с жена си, Джо?

— Не. Тя се разведе с мен.

— Какво не беше наред?

— Сексуалните оргии — каза той.

— Сексуалните оргии? — повтори Една.

— Знаеш ли, когато участваш в оргия, си най-самотният човек на света. Когато участвам в тези оргии, изпитвам някакво отчаяние. Навсякъде се виждат само курове, които влизат и излизат… извинявай.

— Няма нищо.

— Само курове, които влизат и излизат, преплетени крака, пръсти и езици, всички се напрягат и се потят и не се отказват да стигнат до края — независимо как.

— Аз не знам много за тези неща, Джо — каза Една.

— Смятам, че ако няма любов, сексът няма смисъл. Има смисъл само когато участниците изпитват нещо един към друг.

— Искаш да кажеш, че хората трябва да се харесват?

— Да, така трябва.

— Ами ако са си омръзнали? Ако нямат друг избор, освен да останат заедно? От финансови съображения? Заради децата?

— Оргиите не помагат.

— А какво помага?

— Ами не знам. Може би размяната на партньорите.

— Размяната на партньорите? — повтори Една.

— Нали се сещаш, когато две двойки се познават много добре и си разменят партньорите. Така поне има някакъв шанс да изпитат някакви чувства. Да кажем, че аз много харесвам жената на Майк. Харесвам я от месеци насам. Гледам как прекосява стаята. Харесва ми как се движи. Любопитно ми е. Чудя се как точно го прави. Виждал съм я ядосана, пияна и трезвена. И после си разменяте партньорите. В спалнята сте само двамата и най-сетне имаш шанс да я опознаеш. Имаш шанс да изпиташ нещо истинско. Естествено, собствената ти жена е с Майк, в съседната стая. Но ти си мислиш: „Успех, Майк! Надявам се, че си толкова добър любовник, колкото съм аз!“.

— И това върши работа?

— Ами не знам… Размяната на партньорите също води до усложнения. Всичко трябва да се обмисли внимателно, преди да се предприеме такова нещо. И въпреки това понякога излиза, че хората не са знаели какво искат.

— Ти знаеш ли какво искаш, Джо?

— Ами колкото до размяната на партньорите… Мисля, че при някои хора върши работа, може би при повечето хора. Но при мен — не. Май съм прекалено затворен за това.

Джо довърши питието си. Една остави чашата си и се изправи.

— Виж, Джо, аз трябва да тръгвам…

Джо прекоси стаята и дойде при нея. С тези панталони приличаше на слон. Една забеляза, че и ушите му бяха големи. Той я сграбчи и започна да я целува. Имаше лош дъх, който се усещаше въпреки всички питиета. Миришеше много лошо. Не се целуваше добре. Беше силен, но силата му не беше чиста мъжка сила, а сякаш умоляваше за нещо. Една се отдръпна от него, но той продължи да я държи в ръцете си.

ТЪРСЯ ЖЕНА

— Пусни ме, Джо! Много бързаш, Джо! Пусни ме!

— Защо дойде при мен, кучко?

Той пак се опита да я целуне. Беше ужасно. Една го блъсна с коляно в слабините. Беше добър ритник. Той се хвана с две ръце и падна на килима.

— Божичко… защо го направи? Искаш да ме убиеш ли?

Джо се изтърколи по килима.

Една си помисли, че задникът му е отвратително грозен.

Остави го да се търкаля на килима и изтича по стълбището. Въздухът навън беше чист. Чуваше се как хората си говорят и гледат телевизия. До апартамента на Една не беше далеч. Тя изпита нужда да се изкъпе още веднъж, съблече си синята рокля и се изтърка. После излезе от ваната, избърса се и си сложи розови ролки в косата.

Повече нямаше да се вижда с него.