Добрина Баракова
Къде потъна

Къде потъна в тия мъртви месеци —

жужащ, шумящ, скрибуцащ, пеещ —

народът на тревата?

Не вярвам,

че купни от песен щурча,

каруци суетене мравешко,

чували с пеперуден полет

удавят ги безславно

есенните дъждове,

изцеждат се в пукнатини безимени —

замират там —

до младо слънце.

О, не.

Народът на тревата

с усмивка тънка

през таен зимен проход

при антиподите отива.

Под южните съзвездия

той учи

нови и горещи песни.

Там камили бавни

и жирафи тънконоги

скланят шии

и разговарят

с народа на тревата.

 

О, как ще се дивим през лятото

на пламенното му усърдие!

По пладне —

и по залез —

и в просъница средлунна

все ще го чуваме —

народа на тревата —

напит със слънце до насита —

сух като съчица —

загадъчен —

неуловим —

безсмъртен.

С най-тайната усмивка

под мустачките.