Анджей Сапковски
Музиканти (3)

Веехал

Денят започна както и всички останали дни. Прохладният изгрев се разгоря и се разгърна в топло есенно утро, слънцето заблестя със струите на циганско лято в зенита си. Проясни се, а надвечер се замъгли и денят започна да гасне.

Случи се напълно неочаквано, внезапно, без предупреждение. Веехал разкъса въздуха, прелетя като вихър над бурените, размножи се като ехо, отразено от каменните стени на блоковете. Чудовищен страх накара пъстрата козина да настръхне, ушите да се свият, муцунките да се озъбят.

Веехал!

Мъчение и смърт!

Убийство!

Веехал!

Завесата! Завесата се пропуква!

И музика.

Успокоение.

Сирените на колите нахлуха в градините едва след това. Едва след това започнаха да сноват обезумелите хора с бели и сини дрехи. Котките гледаха всичко това от укритията си, спокойни и равнодушни. Това вече не ги засягаше.

Хората бягаха, крещяха, ругаеха. Хората изнасяха от беседките смазаните, деформирани тела, през белите чаршафи се процеждаше кръв. Хората със сини дрехи не допускаха до телената мрежа останалите, онези, които притичваха откъм блоковете. Котките гледаха.

Един от хората със сини дрехи изскочи на открито. Повръщаше и се задушаваше. Някой закрещя, закрещя ужасено. Яростно се хлопнаха вратите на кола, после отново завиха сирени.

Котките тихо мъркаха. Котките слушаха музика. Останалото вече не ги засягаше.