Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die Gräfin von Orlamünde, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
2,5 (× 2 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Ото, графът на Орламюнде, умрял през 1340 година (според други през 1275, 1280, 1298), като оставил млада вдовица, Агнес, по произход херцогиня на Мерано, от която имал две деца, синче на три и дъщеричка на две години. Вдовицата се установила в Пласенбург и замисляла да се омъжи отново. Веднъж до слуха й достигнали думите, изречени от Албрехт Красивия, бургграф на Нюрнберг, който бил казал: „С удоволствие бих се свързал с тази прекрасна жена, стига да не бяха четирите очи!“ Жената помислила, че той има предвид двете деца, които препречват пътя на новия брак; тогава, заслепена от страст, тя повикала един слуга на име Хайдер или Хагер и с щедри дарове го придумала да погуби двете деца. Според народното сказание децата се опитали да омилостивят коварния убиец и боязливо му се молели. „Мили Хайдер, не ме умъртвявай! Аз Орламюнде ти дарявам, и още Пласенбург добавям, така че да не съжаляваш“, казвало момченцето; а момиченцето: „Мили Хайдер, не ме умъртвявай! Аз куклите си ти дарявам.“ Това обаче не трогнало убиеца и той извършил злодеянието; след което извършил още детеубийства, ала бил заловен и подложен на мъчения, признал, че съжалява много за убийството на младия господар, който в молбите си вече знаел, че ще споделя властта, но че сто пъти повече съжалява, като си спомни невинните детски слова на момиченцето. Труповете на двете деца били погребани в манастира Химелскрон и за да бъде запазен завинаги споменът за случилото се, са показвани като светиня на поклонниците.

Според друго сказание графинята сама убила децата, като пробила нежните им черепи с игли. Бургграфът обаче бил имал предвид четирите очи на собствените си родители и сетне все пак не се оженил за графинята. Според някои, мъчена от угризения на съвестта си, тя отишла боса до Рим и веднага след като се върнала, умряла точно пред църковните двери на Химелскрон. По-често обаче се говори, че тя изминала една и половината миля от Пласенбург до Химелскрон с обувки, набодени вътре с игли и пирони, и рухнала мъртва, щом прекрачила прага на църквата. Духът й още броди из замъка.

Край