Включено в книгата
Оригинално заглавие
Graf Hubert von Calw, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

В стари времена в Калв живеел някакъв граф, който тънел в разкош и богатство, додето най-сетне не го замъчила съвестта и той рекъл на жена си: „Ако не искам напълно да пропадна, редно е да науча какво означава да си беден.“ След което се сбогувал с нея, надянал одеждите на беден поклонник и се отправил към една област в Швейцария. В едно село, наречено Дайзлинген, станал кравар и прилежно пасял повереното му стадо по близкото възвишение. При все че под грижите му добитъкът наддавал и се угоявал, на селяните не се нравело, дето той го държал все на същото възвишение, и го уволнили от службата му. Тогава той се върнал в Калв и седнал да проси милостиня пред портите на съпругата си, която тъкмо празнувала сватбата си с някакъв друг мъж. Когато му изнесли комат хляб, той отказал да го вземе, освен ако графинята не му даде и чаша вино в добавка. Донесли му чашата, той отпил, пуснал в нея златната си венчална халка и тихомълком се върнал в предишното село. Местните хора му се зарадвали, понеже междувременно били принудени да поверят добитъка на един лош пастир, и поставили графа отново на предишното му място. Така той се грижил за стадото до края на живота си; когато почувствал, че този край наближава, открил на другите кой е и откъде е; и им заръчал да извозят трупа му с талига, а там, където воловете спрат, да го погребат и да построят параклис. Волята му била изпълнена дословно и над гроба му било издигнато светилище, наречено на името му Хуберт или Оберт в Свети Хупрехт. Мнозина отивали на поклонение там и заръчвали меса за него; всеки преминаващ оттам гражданин на Калв има правото да потропа на портата на параклиса.

Край