Включено в книгата
Оригинално заглавие
Das Grab der Heiligen, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Докато бил все още младеж, Дагоберт тръгнал един ден на лов и преследвал някакъв елен, който бягал през хълмове и долини. Най-сетне животното се приютило в една къщичка, в която лежали погребани костите на свети Дионисий и неговите спътници; кучетата намерили следите, ала при все че вратите на дома били отворени, не понечвали да влязат вътре, ами стояли навън и лаели. Дагоберт се приближил и с удивление наблюдавал чудото. От този момент той се обърнал към светците. Случило се обаче херцог Задрегизел да оскърби Дагоберт и последният го опозорил с удари и отрязване на брадата. Заради тази си дръзка постъпка Дагоберт избягал в гората и се скрил от гнева на баща си в същото ъгълче, в което тогава избягал еленът. Като чул за оскърбяването на слугата си, крал Хлотар заповядал в същия миг да открият сина му и да го накажат. По това време Дагоберт се прострял ничком със смирено сърце пред светите мощи и потънал в сън. Тогава му се явил достолепен старец с дружелюбно изражение и му рекъл да не се бои: ако обещае винаги да почита светците, ще се отърве не само от тази, ами и от вечната неволя и ще наследи кралския трон. Пратениците, които трябвало да го отведат от светия дом, не могли да се доближат на по-малко от час път до него. Развълнувани, те се завърнали у дома си и разказали какво се е случило. Кралят ги наругал и пратил други, ала и с тях станало същото. Тогава Хлотар поел лично натам и — виж ти! — когато поискал да се приближи до светия гроб, силите му го напуснали; така той разпознал Божието могъщество, простил на сина си и се помирил с него. Тази местност била за Дагоберт най-мирната и приятната от всички останали.

Край