Братя Грим
Ремигий преброжда земите си

Хлодовик, кралят на франките, подарил на свети Ремигий, епископа на Реймс, толкова земя, колкото той успее да преброди, докато кралят спи следобедния си сън. Светият мъж поел на път и отбелязвал границите със знаци, които се виждат и до днес. Когато минал край една воденица, която искал да включи в областта си, от нея излязъл мелничарят, опитал се да го прогони и се възпротивил воденицата да попадне в границите на епископските земи. Човекът Божи се обърнал кротко към него: „Приятелю, не се ядосвай, воденицата ще принадлежи съвместно нам.“ Мелничарят обаче упорствал в несъгласието си; и тогава изведнъж колелото се завъртяло от само себе си в обратна посока. Тогава онзи се провикнал след светеца: „Ела, служителю Божи, нека воденицата ни е обща!“ Ремигий отговорил: „Нито твоя ще е, нито моя.“ В този момент земята пропаднала и се образувал такъв ров, че никой повече не успял да построи воденица на въпросното място. Ремигий продължил и достигнал до малка горичка; там също имало хора, които не искали той да я включи в своите граници. Светецът рекъл: „Тогава нека никога листо от вашата гора не прелети границата ми (която лежала плътно до нея) и никога клон да не падне на границата ми!“ Така и станало и продължило да бъде по същия начин, докато я имало горичката. Накрая Ремигий стигнал в едно село на име Кавиняк (Шавиньон) и поискал да го включи в територията си. Когато ту се приближавал, ту отново се отдалечавал и поставял знаците, жителите му се противопоставили и той се провикнал: „Ще работите здраво и ще живеете в недоимък!“, което станало точно така в последващите времена. Когато кралят се събудил от следобедната си дрямка, той дарил с кралска грамота на светеца за църквата му всички земи, които онзи бил заключил в кръга на обхода си.