Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der Kirchenkrug, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

История

  1. — Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)

Докато Хлодовик и неговите франки все още били езичници и грабели имотите на християните, случило се да отнемат един голям, тежък и изкусно изработен потир от църквата в Реймс. Свети Ремигий проводил обаче пратеник до краля и помолил, щом така и така не могат да бъдат поправени останалите неправди, поне да бъде върната въпросната утвар. Кралят наредил на пратеника да го последва до Соасон, където плячката трябвало да бъде разделена по жребий: „Ако този съд, за който молиш, се падне на мен, можеш да го отнесеш обратно.“ Пратеникът се подчинил и отишъл с краля на посоченото място, където с пристигането си кралят заповядал да се донесе всичко спечелено, та да бъде разделено по жребий. Тъй като обаче Хлодовик се страхувал, че потирът може да се падне другиму, повикал слугите и приятелите си и ги помолил да му сторят тази угода и да не разиграват въпросната утвар, ами да я заделят за него. Франките отговорили: те не могат да откажат нещо на оногова, комуто са отдали живота си. Всички били доволни с изключение на едного, който се надигнал, разсякъл с меча си потира на късчета и рекъл: „Ти не бива да имаш, кралю, нищо повече от това, което ти се падне по жребий.“ Всички се удивили на дързостта на този мъж; кралят обаче овладял гнева си и предал счупения съд на пратеника на епископа. Една година по-късно кралят наредил войската да се събере на Марсово поле, като всеки е така въоръжен, че да може да се сражава с врага. Когато всички се събрали в блестящи доспехи и Хлодовик ги прегледал, той се доближил до оня, който бил разбил потира с меча си, погледнал го и му рекъл: „В цялата войска няма страхливец като теб; копието и шлемът ти, щитът и мечът са негодни и лоши.“ При тези думи протегнал ръка към меча на воина и го хвърлил на земята. Когато онзи се навел да вдигне меча си, кралят измъкнал своя, забил го в гърба му и казал: „Това ми стори и ти в Соасон с онзи потир!“ Така воинът умрял, кралят отпратил останалите у дома и от този момент франките му имали страх и никой не дръзвал да му се противопостави.

Край