Иван Вазов
Нивата

Сейте разумное, доброе, вечное!

Некрасов

Морен орач из нивата сееше,

        сееше в ровки бразди,

руен се пот от челото му лееше

        и по космати гърди.

 

Гледах как фърляше весело семето —

        чисти и здрави зърна.

Сей, земеделецо, днес му е времето,

        фърляй добри семена.

 

С жътва богата, със спор, изобилие

        бог ще труда надари,

честно и славно е твойто усилие,

        бодро засявай, ори.

Зная сеячи и други във нивата —

        в другата нива у нас:

там ще поникне трънакът, копривата,

        не позлатеният клас.

 

Гнило е семето в почвата, плодната,

        дето го пръскат они,

плодове грозни ще бликнат в народната

        нивица, грозни злини.

 

Хранят с отрова това поколение,

        с дело, с примери и реч…

Бъдеще страшно ще жънем в смущение,

        жънем го даже ний веч…

 

Сейте, сеячи, доброто засявайте

        в младата нива у нас,

истини здави в душите втълпявайте,

        важен е днешния час.

 

Сейте ламтеж къмто правда божествена,

        сейте любов — не вражда,

милост в сърцата и обич мъжествена

        къмто дълга и труда.

 

Жадна за хубаво семе е нивата,

        силна е, сочна е тя:

всичко се фаща в горката, родливата:

        бурен и клас, и цветя.