Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (106)

Глава 105

Сърцето ми подскочи. Под ризата ми се стичаше пот. Завъртях се на десния си крак и застанах пред вратата. Застинах в тази позиция, в разкрачен стоеж, а оръжието ми беше насочено към Тенинг. Бях с бронирана жилетка, но нищо не му пречеше да ми пръсне черепа. А тънките стени нямаше да защитят колегите ми от куршумите.

— Пусни оръжието, задник такъв! — изкрещях аз. — След секунда ще ти забия куршум в сърцето.

— Четири въоръжени ченгета са тук заради пътно нарушение? Смешно е! Да не мислите, че съм глупав.

— Да, Тенинг, глупав си, ако искаш да умреш заради глоба от петдесет долара.

Очите на Тенинг се стрелнаха от оръжието ми към останалите три дула, които го държаха на прицел. Той измънка: „Каква тъпотия!“

После пусна оръжието на пода.

Ние тутакси се втурнахме в малката стая. Един стол се прекатури, бюрото се срути.

Ритнах колта на Тенинг към вратата, Конклин извъртя нещастника, блъсна го към стената, аз му сложих белезниците.

— Арестуван сте за неявяване в съда — каза Конклин задъхан — и за оказана съпротива срещу полицейски служител.

Изрецитирах на Тенинг правата му. Гласът ми беше пресипнал от стреса.

— Чудесно, момчета — казах с чувството, че ще припадна.

— Добре ли си, Линдси? — попита Макнийл и сложи пълната си ръка на рамото ми.

— Да, благодаря ти, Капи! — отвърнах и си помислих как този арест можеше да се превърне в кървава баня, а и че единственото, което имахме срещу Тенинг, беше пътното нарушение.

Огледах стаята му — пет на шест метра, легло, малък гардероб и две шкафчета, които образуваха основата на бюрото. Широката дъска, която служеше за плот, беше паднала на пода заедно с компютър и листове разпръсната хартия.

Нещо друго беше изскочило в суматохата. Една тръба се беше изтъркаляла изпод леглото.

В диаметър беше четири-пет сантиметра, на единия край имаше полукръгъл накрайник. Приличаше на тояга.

Огледах я отблизо.

При свръзката на накрайника с тръбата имаше кафяви петна. Показах я на Конклин, той също я огледа. Спогледахме се.

— Май това е използвал — каза Конклин.