Майк Джерард
Енциклопедия на пътешественика: Европа (25)

Новият Берлин

Берлин е бил многократно преобразяван и днес обликът на града отново търпи промени благодарение на големите строителни проекти, но без да губи очарованието си.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 3 400 000 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: в Берлин климатът е умереноконтинентален и дори

през лятото рядко става непоносимо горещо. Целогодишно има

валежи, а през зимата температурите може да се задържат под

нулата за доста дълги периоди.

КАКВО ДА НОСИТЕ: книгата на Кристофър Ишъруд

„Берлински дневник“, за да усетите атмосферата от миналото на града.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: през лятото времето

е топло, макар че тогава е и най-влажният период в годината.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: международното летище на Берлин се

намира в северното предградие Тегел, на около 8 км северозападно от

центъра на града, с лесен достъп до Берлин.

НАСТАНЯВАНЕ: броят на туристите бързо нараства, но и новите

хотели се множат, така че са възможни разнообразни варианти.

Берлин има много лица, като неведнъж е променял облика си в хода на историята. Берлин на въображението вероятно за повечето хора представлява декадентският Берлин от 30-те години на XX в., най-ярко обрисуван в книгата „Сбогом, Берлин“ и филма „Кабаре“. Политическият Берлин е градът, който визира президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди на 26 юни 1963 г., когато прави едно от онези изявления, запомнящи се още повече заради простотата си: Ich bin ein Berliner („Аз съм берлинчанин“). Това е било обръщение към разделения Берлин, града на Берлинската стена. Въпреки че сега германската столица е обединена отново и е най-големият град в страната, тя все още има много лица.

Докато повечето градове имат център, който е обичайно място за разходка на туристите, в Берлин съществуват няколко района, всеки със своите характерни особености. Сякаш няколко града с различно минало и различни архитектурни стилове са се слели и вие преминавате от единия в другия.

Потсдамският площад

Потсдамският площад символизира промените в Берлин през последните години, като е превърнат от прочуто средище на кабарета пример за удивителна съвременна архитектура.

Ако има място, което показва как новият Берлин израства върху останките от стария Берлин, това е Потсдамският площад. Именно там са се намирали много от прочутите предвоенни кабарета на града. По време на Втората световна война (1939–1945 г.) площадът е бил напълно унищожен от бомбардировките. Занемарен и изоставен по време на Студената Война, той пустеел, нежелан и необичан, в ничията земя, разделяща Източен от Западен Берлин. В онзи период наблизо се е издигала Берлинската стена и Потсдамският площад е бил осветяван не от ярките прожектори на кабаретата, а от лампите на Стената, които имали за цел да обезкуражат всеки жител на източната част, решил да избяга към западната.

Берлинската стена е била издигната през 1961 г. и съборена през 1989 г. за голяма радост на хората, които видели града си отново обединен.

Въпреки че Стената е разрушена през 1989 г., минават още десет години, преди Потсдамският площад да бъде почистен от последните отломки. В годините след официалното му откриване през 1998 г. там се осъществява забележителна трансформация, в която се инвестират над 5 милиарда долара, и като резултат се създава напълно нов Потсдамски площад. Там, където някога е имало кабарета, сега има кина, площад, петзвездни хотели, огромен модерен търговски център, бизнес сгради — нов живот за новия Берлин и новата Германия.

Берлин.

Телевизионната кула, Фернзетурм (2), е била построена в края на 60-те години на миналия век и е била предвестник на наближаващите промени.

Бранденбургската врата (4) датира от края на XVIII в. и е единствената съхранила се градска порта на Берлин.

Построена през XIX в., Колоната на победата (3) може да бъде изкачена почти до върха, откъдето се открива удивителна гледка към града.

Даймлер Сити

Архитектите Ренцо Пиано и Ричард Роджърс, които са проектирали забележителния център „Жорж Помпиду“ в Париж, създават новата градска част на Берлин. Те имали задачата да трансформират деветнадесет сгради. Централният офис на „Даймлер-Крайслер“ — „Даймлер Сити“, подражава на „обърнатата отвътре навън“ архитектура на центъра „Помпиду“ — зеленовърхата вентилационна шахта на тунела под парка Тиргартен се издига нагоре и се вижда от всяка част на града.

След дръзкия комплекс „Даймлер Сити“ е построен още по-екстравагантният „Сони Център“. Тази огромна конструкция от стомана и стъкло се отличава с уникалния си куполовиден покрив и шестте етажа апартаменти, разположени между двата основни корпуса офиси. Архитектурата й внушава идеята, че бъдещето се случва сега.

Вътре в „Сони Център“ се намира филмовият музей и от 2000-ата година тук се провежда престижният Берлински филмов фестивал (Берлинале), привличайки вниманието на света към тази прекрасна част от новото лице на града.

Райхстаг

Райхстагът е най-авторитетната политическа сграда в Берлин, както и мястото, където се е състояла церемонията по обединението на 3 октомври 1990 г.

Една от най-известните сгради на Берлин, Райхстагът също е пренесен в XXI в. Райхстагът е построен през 1894 г. и е бил седалище на парламента на Германия по времето, когато изток и запад са били само географски понятия. Парламентът се помещавал в тази сграда до 1933 г., когато пожар унищожил главната зала, и оттогава не секват съмненията за истинските причини за пожара — някои обвиняват самото нацистко правителство с няколко възможни мотива, между които и този, че пожарът е използван като претекст за въвеждане на репресивните закони на правителството.

Чак през 1999 г. германският парламент, наричан Бундестаг, се връща в сградата на Райхстага. Проектът за реконструкцията е дело на високоуважавания британски архитект сър Норман Фостър, сред чиито известни творения се нареждат новото международно летище на Хонконг, летище Станстед до Лондон и новият стадион „Уембли“ в Лондон. Фостър добавя към високата 23 м сграда голям стъклен купол, до който се стига, като се обиколи една кула с 360 огледала, с които едновременно се постига визуален ефект и имат практична страна, тъй като отразяват слънчевата светлина към залата отдолу. От купола се разкрива 360-градусова гледка към Берлин, както и към правителствената зала долу. Конструкцията напълно съвпада със стила на променящия се град.

Замъците по река Рейн

Покрай течението на река Рейн, по-точно в района на Рейнското дефиле, има повече средновековни замъци от всяка друга речна долина в света. Напълно заслужено тази област е включена в Списъка на световното културно наследство.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: покрай Рейн климатът е приятен, с меки зими

и топли лета, но не прекалено горещи. Валежите са умерени и

са разпределени доста равномерно през цялата година.

Летните дневни температури са средно около 20°С, а през

най-студените месеци — декември и януари,

температурите са около нулата.

КАКВО ДА НОСИТЕ: чадър за всеки случай.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

от пролетта до есента. Дори през зимата в ясно време пейзажът

не е по-малко живописен.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: Кьолн

НАСТАНЯВАНЕ: множество варианти покрай реката — от луксозни

хотели до уютни странноприемници и къщи за гости.

Рейн е една от големите реки в света, с дължина около 1230 км от извора си високо в Швейцарските Алпи до Северно море при Ротердам, Нидерландия. Въпреки че по реката има множество красиви участъци, един от тях по-специално е избран от ЮНЕСКО и включен в Списъка на световното наследство. Това е дългият 65 км участък от долината на Горен Среден Рейн, по чиито брегове се редят лозя, исторически градове и средновековни замъци.

Приблизително от Бинген до Кобленц реката е най-тясна, бреговете са най-стръмни и почти през километър пред погледа изниква нов замък. Именно този участък наричат „Романтичния Рейн“ и в топли и слънчеви дни, когато небето е синьо, реката блести, обградена от тучна зеленина, и замъците се извисяват в пълното си величие, никой не може да оспори това название. За този район съществува следното описание: „65-километровият участък от долината на Среден Рейн с всичките замъци, стари градчета и лозя илюстрира нагледно дългата история на връзката между човека и драматичния и разнообразен природен пейзаж. Той е неразривно свързан с историческите събития и легендите, тъй като векове наред е оказвал огромно влияние върху писатели, художници и композитори“.

Замъкът Пфалц е разположен върху скала и някога там са вземали такса за преминаване, като през Рейн била опъвана верига, за да не преминават безплатно плавателните съдове.

Не е известно кога е бил построен замъкът Щалек, но е бил обитаван до края на XII в., а днес е превърнат в хостел.

Скалата Лорелай

Хайнрих Хайне (1797–1856 г.) е от писателите, повлияни от драматичната красота на тази част от реката. Той е типичен представител на движението на романтизма през XIX в., чиито представители открили вдъхновение в Рейн по същия начин, както британските романтични поети били инспирирани от английската Езерна област. Към прочутото стихотворение на Хайне „Лорелай“, в което се възпява скалата Лорелай, е композирана музика, което било обичайна практика по онова време.

Скалата Лорелай се намира близо до градчето Санкт Гоарсхаузен в участъка на Рейнското дефиле. Скалата се извисява 120 м над водата при точката, където Рейн е най-тясна и течението е най-буйно. Ето защо корабите засядали в този участък, но злополуките често се приписвали на съблазнителните песни на речните русалки. Според легендата рейнските русалки, подобно на гръцките сирени, подмамвали моряците към гибел и вдъхновили Вагнер да ги включи в оперния си цикъл „Пръстенът на Нибелунгите“.

Река Рейн се извива грациозно през Рейнското дефиле близо до Санкт Гоарсхаузен, вдясно на снимката е скалата Лорелай.

Замъците

Тази отсечка от р. Рейн е такова необикновено място по-скоро заради многобройните живописни замъци, отколкото заради скалите и легендите за русалки. Твърди се, че средновековните замъци са разположени през около 1,6 км и че тук те са повече, отколкото покрай всяка друга река в света — включително и Лоара във Франция, която е прочута с многобройните си замъци.

Замъците може да изглеждат романтични и привлекателни днес, но причината за съществуването им е съвсем различна. Те са били построени от местни феодални владетели, които искали да контролират своята част от този оживен търговски път. Те издигнали замъци и наели хора, за да контролират преминаващия през тесния участък трафик. Работниците спирали корабите, които не си плащали таксите, така че плаването по тази водна ивица отнемало немалко време и средства. Днес замъците могат да са също толкова доходоносни, защото са много популярна туристическа атракция, но поне таксите сега не са принудителни.

Игра на котка и мишка

Можем да си представим колко е бил различен животът в дните, когато са били построени замъците, от историята на два от тях, разположени един до друг близо до скалата Лорелай. Сега те са по-известни с прозвищата си: замъците Кац (Котка) и Маус (Мишка). Замъкът Кац бил завършен в края на XIV в. и една от целите му била да следи зорко съседа си — замъка Маус, построен горе-долу по същото време. Оттам идват прякорите им Котка и Мишка.

На юг от това място се намира замъкът Шьонбург, превърнат днес в луксозен хотел. За него се споменава за пръв път още през X в., през 1689 г. бил разрушен от френски войници, а в края на XIX в. е реставриран. Замъкът Щалек също бил разрушен от французите, но е построен отново и днес е превърнат в стилен хостел. Замъкът Брьомзербург в Рюдесхайм бил построен през 1000-ата година и все още е запазен, като днес в него се помещава музей, посветен на виното и местната история. Можем да заключим, че понятието Романтичният Рейн е събирателно за основните забележителности на областта — замъци, лозя и многовековна история.

Германия.

Замъкът Шьонбург (5) е бил от тези, които са имали право да събират такси от преминаващия речен трафик.

Замъкът Маус (3), за разлика от съседа си Кац, никога не е бил завладяван, но е бил изоставен, а впоследствие — реставриран.

Замъкът Кац е разположен близо до скалата Лорелай (3) на един хребет над реката, което осигурява великолепна гледка и добра защита.

Градчета като Лорх (4), с енорийската църква от XIII в., допълват природната красота на рейнския пейзаж.

Река с различни имена

Рейн.

В Германия наричат реката Райн, но когато пресече границата с Нидерландия, името й се произнася Рейн. Когато тече през Франция, я наричат Рин. А в Швейцария произношението на името зависи от това дали се употребява във френско — или немскоговорещата област на страната.