Анди Андрюс
Стани проницател (1) (24 урока за малките неща, от които е съставена голямата картина)

1. Джоунс

Здравейте, аз съм Анди Андрюс. Добре дошли — обещавам ви заедно да прекараме незабравими мигове. Ще научите как се става проницател — човек, който забелязва и най-малките подробности — и как да промените живота си, като промените гледната си точка. Предполагам, че мнозина от вас вече са прочели книгата ми „Проницателят“ и знаят моята история. Загубих родителите си, когато бях на деветнайсет. Мама почина от рак, малко след това баща ми загина при автомобилна катастрофа.

Да, беше ужасен период от живота ми, но поради неразумните си решения и действия аз превърнах ужаса в кошмар. Станах клошар — дума, която тогава, преди трийсет години, още не беше влязла в речника. Малцина използваха и думата бездомник, но аз бях тъкмо такъв — нямах дом, живеех под кей на Мексиканския залив, нощувах в гаражите на непознати хора, понякога спях и под кея. Бях на границата на отчаянието и дори на лудостта, обсебен бях от един въпрос: нима животът е само лотариен билет? Дали всичко, на което ме учеха нашите и което ми преподаваха в неделното училище, е било въздух под налягане, или има начин да промениш живота си? Дали е въпрос на късмет някой да има семейство и да е щастлив, а друг да стане бездомник, живеещ под кея?

В моментите на най-силно отчаяние си казвах, че ако животът ми е непечеливш лотариен билет, май не си струва да живея. Обаче… една нощ под кея се запознах с някакъв старец — казваше се Джоунс. Не знаехме откъде е, дали има пари и ако има, къде живее, не знаехме нито какво държи в куфара, с който не се разделяше, нито колко е годишен. Беше от хората, за които се чудиш дали са на осемдесет или на сто и осемдесет. Така и не разбрах със сигурност. Разпитах из града дали някой знае точната му възраст, но всеки ми казваше: „Представа си нямам. Беше стар още когато бях дете“.

Накратко, Джоунс беше загадка, но той пръв ми каза истината за самия мен. Представям си как недоверчиво бърчите чела, сякаш се питате: „Какво означава някой да ти каже истината за самия теб?“. Ами, какво правим, когато наш близък е закъсал? Даваме му храна и десет долара или го споменаваме в молитвите си, обаче много рядко сядаме да поговорим с него и да му кажем в очите неприятните истини, които ще го разгневят и дори ще го накарат да ни намрази; тъкмо това направи Джоунс. Каза ми истината. Да, много пъти ме вбеси, но не можех да му противореча. Защото спях под кея.

Той ме накара да чета. Дотогава си падах само по спортните илюстровани издания, а Джоунс не само ме накара да чета художествена литература и биографии, но и да направя първите стъпки към осъзнаването и изследването на целите ми. Беше първият човек, когото чух да използва думата „проницател“.

Често казваше: „Когато Бог е раздавал таланти, на мен са се паднали най-загубените. Не мога да бягам бързо, нито да пея добре, обаче забелязвам малки подробности, които предизвикват големи промени в битието на ближните ми“.

Веднъж сподели как е забелязал, че думата „почти“ сякаш е ключова в живота на повечето хора. Почти постигат целите си, бракът им е почти щастлив, почти са постигнали финансова стабилност, но така или иначе никога не осъществяват докрай целите си най-вече защото се насилват да търсят отговори. Голямата тайна е, че понякога отговор няма.

Джоунс ми обясни, че при кризисни ситуации няма отговор, с който да запушите зейналата дупка на пода. Каза още, че в повечето случаи Бог определя кога да научим отговорите и че стане ли напечено, най-важни са не отговорите, а умствената ни нагласа. Защото тя действа успокояващо, спокойствието подпомага трезвото мислене, от което се раждат идеи, даващи отговори.

В този курс заедно с мен ще научите как да станете проницатели и как да промените живота си чрез промяна на гледната си точка.