Кристин Юрукова
Момиче

Момиче

като счупено

огледало —

нащърбено,

остро,

реже до кръв.

 

Този, дето

камъка хвърли,

дим да го няма,

нейде далече е.

 

От тези, дето

близо са,

никой не понечи

да го залепи.

Момичето счупено

седи си тук

на парчета

 

и отразява света —

пак натрошен,

 

не ще да го види,

не ще да го чуй.

 

Момиче,

момиченце,

плячка за свраките,

тръгнали

на лов за нещо,

дето блести.