Джон Брънър
Търговци на роби в космоса (3)

ГЛАВА III

Полицаите дойдоха. На лицата им бе изписано отвращение. Това бяха четирима андроиди, водени от офицер човек. В движенията му личеше мълчалив въпрос: защо трябва да работи, когато всички останали се забавляват? Наричаше се Кулин и беше сприхав човек, пушеше цигара след цигара, докато екипът му душеше в стаята и коридора.

Взеха отпечатъци от мъртвеца и от убития андроид, чиито стонове замлъкнаха няколко минути преди да дойдат, без обаче да произнесе нито една разбираема дума. Най-накрая Кулин сметна, че са свършили каквото трябва, и събра натоварения си с апаратура екип в стаята около убития.

— Искам да знам какво ни е известно по това дело — избоботи той. — Кой изобщо е този човек?

Андроидът Дорди, заместник-управител, вдигна рамене.

— Когато пристигна вчера, се нарече Уинч, но може и да не е било истинското му име. Забелязах, че говореше с акцент, който ми е непознат.

— В хотел като вашия сигурно има твърде пъстра тълпа посетители от различни страни.

— От всички краища на света — потвърди Дорди — и вероятно дори от други планети.

Кулин седна на креслото и погледна трупа.

— Обикновен нож. Странно. Да предположим, че съществува някой, комуто този човек е застанал на пътя, и онзи е поискал да го убие. Идеята не е лоша. Сега обаче сме карнавалната седмица. Би могъл да почака нощта и да го предизвика на дуел, ако има достатъчна енергия за това. От друга страна, можеше просто да му сипе отрова в чашата. По този начин щеше да избегне срещата си с него лице в лице, за да се налага да го промуши с ножа.

Погледът му шареше из стаята.

— Не ми изглежда да е имало борба. Викал ли е за помощ?

Дорди кимна.

— Повикал е нашия келнер на етажа, дето го намерихме умиращ в коридора. Убиецът е бил висок човек, сър, и силен.

— Защото е обезобразил вашия асистент ли? Хм… — Кулин хвърли цигарата си и стана. — Този коридор не се използва често, нали?

— С изключение на карнавала никога не се ползва. Във всяка стая има лични асансьори. Използват го роботите-чистачи, когато ги повикат, а понякога и персоналът, но никой друг.

— И така, можем да предположим, че убиецът е дошъл по коридора, а сетне си е отишъл, без никой да го забележи. Най-вероятно вече се е смесил с тълпата отвън. — Кулин направи широк жест с ръка. — Избрал е много подходящо време за убийството. Ще проведа разследване, но не мога да ви обещая нищо.

Той повика с ръка асистентите си.

— Вземете показания от Хорн и от Дорди, макар че не знам дали съдът ще ги признае, защото е намесено убийство на андроид.

За последен път огледа всичко наоколо.

— Направете необходимото труповете да бъдат махнати, а след това почакайте долу, във фоайето. Дорди, съобщете по телефона на служителите си, че ще отида при тях и какво ми е необходимо.

Андроидът кимна.

Даването на показания не отне много време. Сетне отнесоха двата трупа във вертолета, който долетя до прозореца на стаята.

С това всичко приключи.

Хорн остана в креслото, където седеше след идването на Кулин, и замислено се взираше в петното кръв на килима.

Вратата пак се отвори — върна се Дорди. Този път го придружаваха двама роботи-чистачи. Кимна на Хорн, сякаш го смяташе за равен. През друго време той вероятно би възприел този жест за оскърбление. Дорди даде нареждания на роботите и проследи да извършат както трябва работата си, сетне се обърна към Хорн.

— Не бяха прави, нали? — изрече той тихо.

Хорн се изправи.

— Какво имате предвид?

— Че това е шансът ми да намеря онзи, който е извършил престъплението. — Дорди вдигна рамене. — Ако разбирам нещо от човешки знания, бих казал, че този офицер от полицията извърши работата си твърде повърхностно.

Хорн поклати глава.

— Мисля, че ние тук, на Земята, вече сме доста свикнали да разчитаме на закона. Но в нас все още са живи инстинктите, враждебни на обществото, и ние им позволяваме да излязат на бял свят по време на карнавала. Много ми се иска да зная как полицията обяснява това количество убийства само за една година.

— Две или три на един милиард жители — с отнесен вид произнесе Дорди. Той потърка с крак мястото, което роботите бяха почистили от кръвта. — Освен това убиват и андроиди. И то, разбира се, много повече.

Хорн смутено се размърда в креслото.

— Вероятно е твърде тежко да си андроид — най-сетне колебливо произнесе той.

— Да, така е. — Дорди го погледна в очите. — Искате ли да разберете колко е трудно? Сега е карнавал. Вземете синя боя, намажете се с нея и се облечете обикновено, сетне излезте на улицата. Това ще бъде добър урок за вас.

Внезапно той измъчено се усмихна.

— Много съжалявам, мистър Хорн. Искам от вас толкова, защото направихте този жест на приличие. Смятам, че ще е по-добре, ако повече не говоря.

Хорн стана и отиде до прозореца. Оттук виждаше брега на залива, където весели лодки плаваха по осветената с ярки пъстри светлини вода. По-зле се виждаше другата страна на града, където беше панаирният площад и откъдето долитаха разнообразните звуци на карнавалния панаир.

— Не зная — внезапно се обади той, — струва ми се, че Кулин не направи много — как да се изразя? — да хване убиеца.

— Каза, че убитият се нарича Уинч, но се съмнявам.

— Моето впечатление е, че андроидите, които го придружаваха, повече бяха заинтересовани да разберат кой е убил вашия келнер от този етаж. Това ме учуди.

Хорн изразително погледна Дорди.

— Може би защото ние си нямаме нито семейства, нито роднини. Защото сме излезли от автоклавите на химическите фабрики, а не от утробата на жена — Дорди саркастично се усмихна. — Това ни прави братя, мистър Хорн, всички нас.

— Вярвам ви. Аз…

Хорн се запъна. Трудно му бе да продължи, защото звучеше почти сантиментално и би могло да се сметне за грешка.

— Според мен ще бъде по-добре, ако се грижим един за друг.

— Вие отхвърляте четирихилядигодишна история — напомни му Дорди.

Влязоха роботите-чистачи и попитаха дали работата е свършена както трябва. Дорди потвърди и те излязоха. Веднага след като затвориха вратата, той отиде до гардероба и бързо го отвори. Хорн учудено го погледна.

— Та тук все още са окачени всички дрехи на Уинч! Защо не го казахте на Кулин, да ги разгледа?

— Изложих му предположенията си веднага щом дойде — подхвърли Дорди през рамо. — Защо самият той не се сети? Навярно просто защото не бе истински заинтересован. Много бързо си съставих мнение за вас. Този навик ми е професионален. Длъжен съм да преценя клиента веднага щом го погледна, да определя дали би могъл да ни причини неприятности, дали ще бъде трудно да го обслужваме и така нататък.

Говорейки, Дорди отваряше чекмеджетата. Повечето бяха празни.

— Що се отнася до Уинч, аз бях прав. Сметнах, че се мъчи да не привлича вниманието. Ако бях предположил, че го преследва убиец, също щеше да бъде вярно.

Остави чекмеджето издърпано и тръгна към вратата. На прага спря и се огледа.

— Сега имате шанс да постъпите така, както ми казахте, а вие го казахте сериозно — да се погрижите за някого от вашата раса също тъй, както ние се грижим за някого от нашата.

Пъхна синята си ръка в туниката на служебната си униформа, извади от джоба плосък продълговат предмет и го подхвърли през цялата стая. Хорн автоматично го хвана.

— Не се е казвал Уинч — натърти Дорди. — Казвал се е Ларс Талибранд.

Сетне излезе.

След като андроидът си отиде, Хорн още дълго седя в креслото, въртейки в ръце предмета. Беше подобен на портфейл от тънка сива металоподобна тъкан, с нещо като джобче, в което се намираше някакъв тесен предмет. Това беше тъничка малка книжка, на чиято първа страница бяха напечатани много думи на четири или пет езика.

Хорн успя да прочете само единия език, но и това беше достатъчно, за да отвори широко очи от удивление.

Напечатаното гласеше: „Гражданин на Галактиката.“

От вътрешната страна имаше пластифото за биоидентификация. Първоначалните му цветове се размазваха и се бяха превърнали в безличен сив цвят. Очите бяха затворени, оставаха обаче достатъчно подробности, които даваха възможност да се определи със сигурност, че е същият риж мъж, убит в хотелската стая.

Върху страницата срещу снимката имаше текст, от който Хорн успя да прочете само името Ларс Талибранд. Следващата разбра — вероятно беше превод на предишната. Там се казваше, че правителството на света, наречен Криу’н Дич, е дало на Ларс Талибранд званието Гражданин на Галактиката.

Отдолу с друг шрифт беше напечатано, че светът Верние подкрепя това звание, а под него пак с друг шрифт пишеше, че светът Лигос също е съгласен.

На края на страницата имаше списък на пет свята, които също потвърждаваха статута на Ларс Талибранд.

Хорн почувства, че по гърба му полазиха тръпки на благоговение. Кой беше този човек, който умря тук? Каква ли работа е свършил, за да заслужи благодарността на всички планети?

Хорн стана, решен по-внимателно да разгледа оскъдните вещи на убития, които бяха останали в стаята. В гардероба висяха няколко костюма и въпреки грижливото им поддържане личеше, че много са носени. В едно чекмедже имаше няколко нови тоалетни принадлежности, които сигурно е купил, след като е пристигнал тук. Може би убиецът вече го е чакал, макар да не се виждаха никакви следи на безпорядък.

Недоволен от находките си, Хорн отново разтвори малката книжка. Предполагаше, че цялата се състои от текстове на различни езици. Сега обаче установи, че това са преводи на един и същ текст на пет езика. Следваха страници с входно-изходни печати от различни планети. Доколкото можеше да прецени, те бяха около двеста, и то от повече от двадесетина планети. Само от тази мисъл главата му се замая. Сигурно този човек е бил велик пътешественик.

Хорн любопитно погледна последната страница, за да установи кога убитият е пристигнал на Земята. Но там нямаше печат за пристигане.

Отново пъхна книжката в джобчето на портфейла и слезе долу, за да намери Дорди. Искаше да му зададе няколко въпроса.