Жан дьо Лафонтен
Вълкът-овчар

На стадото в дола се Вълчо настърви;

        овце за да си хапнува на воля,

реши по стъпките на Лиса да върви

        и рече да играе нова роля.

Престори се овчар, надяна сур късак,

        направи си голям кривак,

        дори набави си цафара.

Да може прилика по-пълна да докара

и на калпака си би писал от сърце:

        „Аз съм Гийо, овчар на тез овце.“

        Овчарско облекло навлякъл

и предните нозе облегнал на кривака,

лъжливият Гийо се приближи без глас.

Гийо, същинският, излегнат на тревата,

        дълбоко спеше в тоя час;

и спеше кучето, и спеше маранята

        с овцете и цафарата тогаз.

        Измамникът да дремят ги остави;

и рекъл стадото в леса да прибере,

към свойто облекло той сметна за добре

        и две-три сладки думи да прибави.

        Но планът му се провали тогава:

не смогна на Гийо да прекрои гласа.

Гръмовният му вой, отекнал се в леса,

        извади тайната наяве.

        Събуден, всеки мигом е на крак,

        овцете, кучето, овчарят як.

        Попаднал Вълчо в лозе необрано,

        не можеше от тесния късак

        да бяга, нито да се брани.

Навред измамникът все с нещо ще се хване.

        Вълк си остава винаги вълкът;

        това отдавна е разбрал светът.