Жан дьо Лафонтен
Старецът и магарето

Съгледа Старец от Магарето си чудна

        ливада със трева най-изумрудна;

и пусна той добичето да се понапасе.

        А то веднага се

        заблъска, затъркаля, запремята,

        задъвка; хукна; вирна си краката —

        ливадата съвсем измачка,

        тогава мярна се пазачът.

        „Да бягаме“ — извика Старецът завчас.

        „Защо — запита Марко с дрезгав глас. —

Да нося пак голямо двойно бреме?

Какво ми пука кой накрая ще ме вземе,

и чий ще бъда — не е то във моя интерес.

        Върви си — ще си се търкалям пак.

        Нам господарят всъщност ни е враг.

        И заявявам туй на ясен френски днес.“