• 1. velimir (1 април 2009 в 12:24)

    Уважаеми Приятели, съпричастни към отупването от праха на времето от романа „Сребърни кънки“.Умишлено не споменавам авторът, щото бележката ми е в тази посока. Малко е да се каже, че съм озадачен и бих желал да си изясня НЕЩО, за което правих справка в Русенската библиотека и — естествено, в Интернет.

    От дете „Сребърни кънки“, заедно с „Без дом“ на Хектор Мало, малко е да се каже, са любимите ми книги. Бяха луксозни издания, с твърди корици,с добър висок меден печат на текста и илюстрациите. Особено като боледувах, прикован на леглото от шарките, коклюша и заушката — двете „тухли“ бяха до възглавницата ми. Говоря за след 1946 година, коята година беше и на издаването им в България. Безкрайно четени — наред, на зиг-заг и както дойде, внасяха радост в тежките ми моменти.

    Сега — към въпроса. Пред мене е електронното издание от „Моята библиотека“ на „Сребърни кънки“, в превод на Огняна Иванова, от…МЕРИ МЕЙПС ДОДЖ… печатана за първи път преди 115 години.

    Имам болезнено развита зрителна памет, помня всичко в най-малките детайли; пред очите ми е книгата, отдавна отмъкната от „любознателно другарче“, с автор… П. СТАЛ. (навремето бърках с феминистката Мадам /Ана/ дьо Стал)

    С това си обясних голямото разминаване с 3/4 от текста. Уж един роман, героите същите, бащата по същата причина е непомнещ,чорапа с парите е закопан при същото Старо дърво, вече отсечено, същата история с пробитата дига и запушването и с пръстче, интригите със съучениците… а не е… същата книга. При Додж е обърнато повече внимание на учениците, катаенето им до Харлем и Амстердам, странноприемницата и прочие.

    Казах си — щом аз съм притежавал тази книга, не може да я няма и в Русенската библиотека; направих телефонна справка, че не съм мобилен и научих, че изданието от 1946 година е с френски автор ПИЕР ЖУЛ СТАЛ. За този автор в Интернет няма никакви сведения.

    Наистина е загадка. Въпросът ми е — знаете ли нещо по въпроса.

    Ако съм Ви отегчил с настоящето, прощавайте!

    С уважение: Велимир Петров, малко нещо педант и буквоядец.

    Прочее: Честит Първи Април! Ден на Оптимизма и Усмивката

    Е-mail: [email protected] http://velimirpetrov.dir.bg

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.