Уважаеми Приятели, съпричастни към отупването от праха на времето от романа „Сребърни кънки“.Умишлено не споменавам авторът, щото бележката ми е в тази посока. Малко е да се каже, че съм озадачен и бих желал да си изясня НЕЩО, за което правих справка в Русенската библиотека и — естествено, в Интернет.
От дете „Сребърни кънки“, заедно с „Без дом“ на Хектор Мало, малко е да се каже, са любимите ми книги. Бяха луксозни издания, с твърди корици,с добър висок меден печат на текста и илюстрациите. Особено като боледувах, прикован на леглото от шарките, коклюша и заушката — двете „тухли“ бяха до възглавницата ми. Говоря за след 1946 година, коята година беше и на издаването им в България. Безкрайно четени — наред, на зиг-заг и както дойде, внасяха радост в тежките ми моменти.
Сега — към въпроса. Пред мене е електронното издание от „Моята библиотека“ на „Сребърни кънки“, в превод на Огняна Иванова, от…МЕРИ МЕЙПС ДОДЖ… печатана за първи път преди 115 години.
Имам болезнено развита зрителна памет, помня всичко в най-малките детайли; пред очите ми е книгата, отдавна отмъкната от „любознателно другарче“, с автор… П. СТАЛ. (навремето бърках с феминистката Мадам /Ана/ дьо Стал)
С това си обясних голямото разминаване с 3/4 от текста. Уж един роман, героите същите, бащата по същата причина е непомнещ,чорапа с парите е закопан при същото Старо дърво, вече отсечено, същата история с пробитата дига и запушването и с пръстче, интригите със съучениците… а не е… същата книга. При Додж е обърнато повече внимание на учениците, катаенето им до Харлем и Амстердам, странноприемницата и прочие.
Казах си — щом аз съм притежавал тази книга, не може да я няма и в Русенската библиотека; направих телефонна справка, че не съм мобилен и научих, че изданието от 1946 година е с френски автор ПИЕР ЖУЛ СТАЛ. За този автор в Интернет няма никакви сведения.
Наистина е загадка. Въпросът ми е — знаете ли нещо по въпроса.
Ако съм Ви отегчил с настоящето, прощавайте!
С уважение: Велимир Петров, малко нещо педант и буквоядец.
Прочее: Честит Първи Април! Ден на Оптимизма и Усмивката
Е-mail: [email protected] http://velimirpetrov.dir.bg
Аз лично притежавам книгата „Сребърните Кънки“ от Мери Мейпс Додж. Доста голямо издание, с меки корици, в синьо — лилав цвят. Изданието не ми е под ръка, но е от началото на 80-те.
velimir, ето какво намерих с малко ровене:
„Сребърните кънки“ е написана от Мери Мейпс Додж и за първи път е публикувана в 1865 г. Оригиналният език на книгата е английският (писателката е родена в Щатите), въпреки че пресъздава живота в Нидерландия (Холандия) — това е важно заради извода, който ще направя по-надолу.
Пиер Жул Стал (всъщност P.-J. Stahl) е псевдоним на френския редактор и издател Пиер Жул Хетцел (Pierre-Jules Hetzel 1814–1886). Той е най-много известен със своите изключително богато илюстровани издания на книги на Жул Верн, които се ценят високо от колекционерите (вж. уикипедия). Той също е писал книги за младежи под псевдонима P.-J. Stahl.
Моят личен извод:
Вече съм се сблъсквал с неточна информация за публикации от български издания. Струва ми се, че и сега случаят е такъв. Мисля, че старото българско издание, което сте чели с даден автор Пиер Жул Стал е по-скоро превод от френски на издание от Пиер Жул Хетцел, което може би дори е също така преведено от него от английски. Тази ми теория обяснява различията в текста, които са се натрупали при съответните несъвършени преводи между английски, френски и български.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.