Борис Младенов-Young
Bellbirds

Над Караджонг^[1] луната рог извива,

изгряват с нея южните звезди,

поточе в долината ромоли —

настава вечер нежна и красива.

 

И птичи хор запява странна песен —

същински звън: дин-дан, дин-дан, дин-дан…

Bellbirds^[2] из бушът, тайнствено смълчан,

звънят като камбанки в храм небесен.

 

И дълго в дебрите непроходими

отеква тяхният тържествен звън.

Ти слушаш омагьосан, но накрая,

 

понесен от крилати серафими,

потъваш неусетно в сладък сън

и се възнасяш в лоното на Рая…

Сидни, Австралия — 2015 г.