Борис Младенов-Young
Аборигенът

Той свиреше… полуоблечен, бос

и неговото мускулесто тяло —

същинска статуя от абанос,

бе ярко под лъчите заблестяло.

 

В ръцете стискаше диджериду^[1]

и без да спре в тръбата му да духа,

за миг по-силно бузите изду

и нови странни звуци там се чуха.

 

В мелодията, с нисък, басов тон —

неспирен ек, дошел от вековете,

изимитира динго в унисон

и смях от кукабара в нея вплете.

 

И спря, когато цялата душа

с дъха си в музиката си изля!

 

Сидни, Австралия — 2015 г.