Роберт ван Хюлик
Огърлицата и кратуната (16)

ГЛАВА XVI
Една високопоставена особа нагледно се убеждава колко е несигурно положението на придворния;
съдията Ди научава страшни тайни

С отчаяно усилие съдията успя в последния миг да се закрепи на ръба. Взря се отново навътре и установи, че около крехката китка има бяла ахатова гривна във формата на дракон, захапал опашката си. В същия миг той проумя, че това не е отвор на шлюз, а сводестият прозорец на тъмница. Зърна пред масивната желязна решетка перваз от сиви плочки, широк около три стъпки, който се показваше над водата. Прехвърли се на него и приклекна, а бялата ръка изведнъж се отдръпна и от тъмнината се разнесе приглушен стон.

— Госпожо, аз съм доктор Лян.

Сега в решетката се вкопчиха две тънки длани. Зад тях смътно се очерта бледият овал на лице. Явно решетката бе близо до тавана на тъмницата, а подът — под равнището на реката.

— Как, защо сте тук? — попита госпожа Хортензия с тих задавен глас.

— Искам да се срещна с принцесата. Нужна ми е допълнителна информация, за да изпълня задачата, която ми постави. Защо сте в тази отвратителна душегубка?

— Случиха се ужасни неща, Ди. От снощи нито съм яла, нито съм пила. Моля ви, дайте ми малко вода.

Съдията развърза черната препаска от главата си и я нагъна така, че да загребе с нея вода от реката.

Подаде през решетката капещата импровизирана торбичка и предупреди:

— Наквасете си лицето, но не пийте повече от две-три глътки.

След минута тя продължи разказа си:

— Всъщност аз наистина страдам от астма, макар и в не толкова тежка форма. Затова, щом си тръгнахте, реших все пак да взема предписаното от вас лекарство. Но някоя от придворните тайно е сипала вътре нещо упойващо. Скоро след като го изпих, усетих силно главоболие и се свлякох на земята, като крайниците ми се гърчеха в неудържими конвулсии. Принцесата много се разтревожи и незабавно повика дворцовите лекари, които обявиха, че има опасност за живота ми. После съм изгубила съзнание. Когато се съвзех, лежах на пода в един ъгъл на тази тъмница сред влагата. Оттогава никой не е идвал при мен — тя спря, за да отдъхне, и след малко продължи уморено: — Знам точно какво ще направят. Ще дойдат сутринта, когато вече съвсем ще съм примряла от глад и жажда. Тогава ще ми подхвърлят някаква отрова в храната, после ще отнесат тялото ми при принцесата и ще съобщят, че са сторили всичко възможно, но съм издъхнала в ръцете им. Императорският ескорт трябва да пристигне тук по обед, за да отведе нейно височество в столицата. Така няма да остане време за подробно разследване на обстоятелствата около моята смърт. Ще ми подадете ли още малко вода? — тя провря през решетките влажната кърпа.

— Кои са тези безскрупулни заговорници? — попита той, след като й поднесе вода. — Ето това искам да узная лично от принцесата.

— По-добре да не се срещате с нея, Ди. Вероятно няма да иска да ви се довери, тъй като мисли, че вие сте ми предписали отровата. Искате да узнаете кои са враговете ни? Откъде да го разберем самите ние! Всеки ден от сутрин до мрак сме обкръжени от десетки придворни. Всички до един са безкрайно любезни, готови да ви угодят с всичко, приветливо усмихнати. Как да узнаем кой е платен шпионин или изкусен интригант? Мисля обаче, че след като дръзнаха да посегнат дори и на мен, най-близката на нейно височество, значи поне един от двамата най-високопоставени служители, главният евнух или управителят на двореца, е забъркан по някакъв начин. Но само небесата знаят каква е цялостната картина. Колко ли придворни са били подкупени, за да наговорят най-долни клевети, колко ли верни слуги са били хвърлени в тъмница с разни скалъпени обвинения! В този дворец има само един човек, който е напълно неуязвим, Ди, и това е Третата принцеса.

Съдията Ди кимна.

— И главният евнух, и управителят бяха подчертано враждебни, когато дойдох да ви посетя, госпожо. А управителят направи и конкретни опити да ме арестува. Откъде принцесата научи, че съм пристигнал в Речния град и се представям с чужда самоличност?

— От Учителя с кратуната. Преди пет години, когато Крайречният дворец още не беше предоставен за лятна резиденция на принцесата, той посещаваше редовно императорския дворец, тъй като негово величество го бе упълномощил да преподава философия на престолонаследника. Третата принцеса често присъстваше на уроците и изпитваше голямо възхищение към Учителя. След като той реши да се оттегли и да се установи тук, в Речния град, принцесата неведнъж го е викала при себе си. Доставяше й удоволствие да разговарят и му се доверяваше напълно. Понеже Учителя с кратуната е високо ценен в императорския дворец, пък и е мъж на преклонна възраст, главният евнух не посмя да възрази. По някакъв начин старецът е научил, че принцесата е изпаднала в затруднение, защото вчера изпрати стрела с откършен връх в балкона на нейния будоар в източното крило на двореца. Знаете ли, той е много изкусен стрелец.

— Видях се вече с него — каза съдията. — Освен това много умело си служи и с меча.

— Разбира се. Някога обучаваше на фехтовка и младите принцове, като недъгавите крака съвсем не му пречеха да бъде несравним фехтовач. Сядаше на табуретката с по един меч във всяка ръка и дори трима опитни фехтовачи не можеха да го победят. Та както ви казвах, той бе вързал за стрелата бележка, с която известяваше принцесата за вашето пристигане и за името, с което се представяте, както и за странноприемницата, в която сте отседнали. Съветваше я да се свърже с вас. Тя веднага ме повика и заяви, че иска вас да натовари с издирването на нейната огърлица. Затова и пратих дъщеря си да ви доведе, на никой друг не мога да имам вяра.

— Разбирам. Установих кой е крадецът: един младеж, нает от бандити, които на свой ред са били подсторени от коварни дворцови служители. Момчето се опитало да избяга, без да им предаде огърлицата, и те го убили, преди да им разкрие къде точно я е оставило. Още не съм намерил бисерите.

От водата повя хладен ветрец и голият му потен гръб настръхна целият.

— Можете ли да ми дадете нещо, с което да се загърна за малко?

След миг между решетките се показа крайчето на брокатено женско наметало.

— Тези негодници не са оставили дори нещо да си постеля на пода — прошепна тя.

Съдията издърпа широкото наметало между железните пръчки и се уви плътно в него. Седна с кръстосани крака на перваза и продължи:

— Принцесата ми подсказа, че целта на кражбата е да предизвика конфликт между нея и императора. Негово величество искам да кажа е, позволете да си спестя формалностите в конкретните обстоятелства. Както и да е, тази нощ вашите врагове извършиха още едно зверско убийство, разчитайки по този начин да си върнат огърлицата. Защо толкова им е притрябвала? Та нали първоначално са искали тя да изчезне? Освен това ми е трудно да повярвам, че загубата на една огърлица може да причини сериозен разрив между баща и дъщеря. Ето вие, разбира се, сте в състояние да прецените това по-добре от мен.

Той замълча в очакване на нейния отговор. Ала затворничката остана безмълвна и съдията Ди продължи:

— Принцесата настояваше, че кражбата е дело на външен човек. Това ме навежда на мисълта, че тя се опасява да не би враговете й да инсценират откриване на огърлицата у някого, който е много близък с нея, като по този начин го компрометират с фалшиви обвинения за похищение над императорската съкровищница. Тъй като самата тя отказа да ми съобщи подробности относно въпросната личност, няма да разпитвам и вас кой е човекът. Но ще ви бъда много задължен, ако поне ми загатнете — той не довърши мисълта си.

Възцари се дълго мълчание. Съдията се загърна още по-плътно с тежкото наметало. Нежният аромат на дрехата контрастираше рязко с тежката миризма, която лъхаше от вътрешността на мрачната влажна тъмница. Най-после госпожа Хортензия заговори:

— Принцесата е ужасно объркана, Ди. Тя е на ръба на пълния срив. Наистина не е могла да ви съобщи нищо повече. Но аз съм в състояние и ще го направя. Знаете, че императорът изяви готовност да одобри жениха, който принцесата си избере, все едно кой е. Разбира се, веднага след това три-четири съперничещи си групировки от столицата започнаха да се надпреварват тя да хареса именно техния кандидат. Защото съпругът на любимката на императора ще представлява несъмнена сила, с която трябва да се съобразяват в двореца и която би могла да бъде сериозна опора за интересите на някоя клика. Представете си колко бяха ядосани и разочаровани, когато принцесата започна да показва определено предпочитание към полковник Кан, командира на гвардията: човек, стоял винаги настрана от всякакви интриги и клики. И така, доскорошните врагове се съюзиха, за да нанесат решителен удар срещу избраника на нейно височество.

— Но в такъв случай решението е много просто — прекъсна я съдията Ди. — Тя трябва незабавно да съобщи на императора за любовта си към полковника. Така никой вече няма да смее.

— Не е толкова елементарно, Ди! Принцесата не е напълно уверена в любовта си към полковника, както впрочем и в неговата към нея. Затова и кражбата на огърлицата се оказа наистина пъклен замисъл. Кан си бе уредил тайна среща с нея и тя е открила липсата на своята скъпоценност именно след като двамата са се разделили. Подметнали са й, доста деликатно, разбира се, че полковникът я е взел, че той си има някъде любовница, с която крояли планове да избягат надалеч. Всеизвестно е, че той не разполага с много средства и е направил значителни дългове, за да поддържа въпреки всичко приличен живот. Това е първата причина, поради която враговете ни полагат толкова последователни усилия да открият огърлицата. Искат тя да бъде намерена в него.

Съдията бавно поклати глава. Още в началото му се бе сторило някак странно обяснението на принцесата, че е свалила бисерите от страх да не ги изпусне в реката. А сега си припомни колко настояваше тя, че е била съвсем сама.

— Знаете ли — каза той, — мисля, че принцесата много обича полковника. Иначе не би ме убеждавала така разпалено, че кражбата е извършена от външен човек.

— Не можете да си представите какви противоречиви чувства я разкъсват, Ди. Понякога е напълно уверена, че го обича, друг път — никак.

— Та не е ли това типично за всички влюбени девойки?

Тя въздъхна в отговор.

— Тъй като сте единственият човек, който все още би могъл да спаси положението, Ди, възнамерявам да ви съобщя и втората причина, поради която заговорниците държат да предизвикат разрив между нейно височество и полковника по повод изчезналата скъпоценност. Тази тайна е тъй ужасна, че при обикновени обстоятелства no-скоро бих умряла, отколкото да промълвя и дума по този въпрос.

Пленничката замълча. След дълга пауза отново проговори:

— Никога ли не ви се е струвало странно, че негово величество изобщо не помага на третата си дъщеря, за да си намери подходящ съпруг? В дворцовия живот съществува твърдо правило, че скоро след като една принцеса навърши осемнайсет години, годеникът й трябва да бъде обявен. А нашата е вече на двайсет и шест! Благосклонното изявление на императора, че тя сама е способна да избере собствения си мъж, би могло да бъде изтълкувано и като опит да се отложи женитбата й колкото може повече. За да я задържи той за себе си.

Съдията Ди вдигна учудено вежди.

— Защо ще иска — започна той. Но внезапно проумя.

Милостиви небеса! По гърдите му изби студена пот. Това бе ужасно, немислимо.

— А тя дали, дали принцесата осъзнава?

— Подозира го. И нещо по-лошо. Като че ли подобна мисъл не я ужасява чак толкова. Можете да си представите какви биха били последствията, ако тази връзка, стигне до логичния си завършек.

Съдията стисна юмруци. Сега вече прозря цялото мащабно коварство на замисъла за кражбата на огърлицата. Една зряла жена на двайсет и шест години, отгледана в парниковата атмосфера на изолирания от света харем, несигурна в собствените си чувства към полковника се завръща в столицата измамена в любовта си. Ако в това състояние на духа тя, ако това се случи, тогава този, който е узнал греховната тайна, би могъл… О, небеса, ако този някой успее да изпълни своя замисъл, той практически ще може да наложи волята си на императора. Той тръсна глава и изрече ядно:

— Не, госпожо, отказвам да повярвам в това! Бих могъл да приема, че подобна гнусна мисъл се е родила в главите на покварените придворни, особено на евнусите, тези осакатени същества с изкривена самоличност, неизбежен и ужасно опасен източник на злини във всеки дворец. Мога също да повярвам и че принцесата е разкъсвана от неясни, тревожни усещания и че е несигурна в собствените си чувства. Но що се отнася до императора, когато покойният ми баща служеше като държавен съветник, удостоен с доверието на негово величество, винаги ми е описвал владетеля ни като велик и добронамерен човек, който независимо от изключителното си положение винаги е съумявал да запази обективния поглед и независимата преценка, прилягащи на един небесен господар. Той замълча за миг и после продължи с по-спокоен глас:

— Както и да е, добре, че ми съобщихте това, защото сега вече знам какво точно целят заговорниците и защо не се спират и пред най-зверското убийство. Но какъвто и да е заговорът, враговете ще останат с пръст в устата, стига недвусмислено да се докаже, че полковникът не е откраднал огърлицата. И съм убеден, че когато принцесата възвърне доверието си в него, веднага ще помоли императора да обяви годежа й.

Той свали наметалото и го пъхна обратно през решетките.

— Не се отчайвайте, госпожо! Ще направя всичко възможно, за да открия огърлицата още тази нощ. А ако наистина дойдат при вас сутринта, опитайте се по някакъв начин да осуетите онова, което са намислили да ви сторят. Кажете, че разполагате с важна информация, или каквото там измислите. Независимо дали ще успея, или не, утре сутрин ще бъда в двореца и ще направя каквото мога, за да ви спася.

— Не се тревожа за себе си, Ди — отвърна тихо старата жена. — Небесата да ви закрилят!

Съдията се изправи и предпазливо тръгна по обратния път.