Братя Грим
Трите предачки ^[0]

Brüder Grimm
The Three Spinners

Имало едно време едно момиче, което било мързеливо и не искало да преде. Колкото и да го убеждавала майка му, не можела да го накара да върши това. Един ден майката изгубила най-после търпение и толкова се ядосала, че набила момичето, и то заплакало на висок глас. А пък точно в този момент оттам минала царицата и като чула плача, спряла каляската, влязла в къщата и попитала майката защо така бие дъщеря си, че виковете й се чуват чак отвън на улицата. Жената се срамувала да признае мързела на дъщеря си и казала:

— Не мога да я накарам да спре да преде. Тя все иска да преде, а аз съм бедна и не мога да й осигуря толкова лен.

Тогава царицата отговорила:

— Няма нищо по-приятно за мен от звука на чекръка и винаги се радвам, като чуя бръмченето му. Хайде да взема дъщеря ти в двореца, имам достатъчно лен и там тя ще може да преде колкото си иска.

Майката на драго сърце се съгласила и царицата взела момичето със себе си. Когато пристигнали в двореца, тя й показала три стаи, пълни до тавана с най-фин лен.

— Изпреди ми този лен — казала тя — и като го изпредеш всичкия, ще получиш за съпруг най-големия ми син, нищо че си бедна. За мен това е без значение, твоето неизтощимо трудолюбие е достатъчна зестра.

Девойката тайно в себе си се ужасила, защото нямало да смогне да изпреде всичкия лен никога, дори и да доживеела до триста години и да седяла на чекръка всеки ден от сутрин до вечер. Затова, като останала сама, заплакала и три дни седяла така, без да си помръдне пръста. На третия ден дошла царицата и като видяла, че още нищо не е изпредено, се изненадала. Девойката се оправдала, като казала, че не е могла да започне работа, защото й било много мъчно за майчиния й дом. Царицата приела извинението, но на тръгване рекла:

— От утре трябва да започнеш работа.

Когато девойката пак останала сама, се почудила какво да прави и притеснена отишла на прозореца. Там видяла, че насреща й идат три жени, едната от които имала широко плоско стъпало, другата — увиснала долна устна, която висяла до брадата й, а третата — грамаден палец. Те застанали пред прозореца, погледнали нагоре и попитали девойката какво я измъчва. Тя се оплакала от бедата си и те предложили да й помогнат, като казали:

— Ако ни поканиш на сватбата си, без да се срамуваш от нас, и ни представиш за твои лели, а също така ни настаниш на твоята маса, ние ще изпредем лена вместо теб и то за много кратко време.

— На драго сърце — отвърнала девойката, — ами влизайте и веднага се залавяйте за работа!

Тя въвела трите чудати жени и разчистила малко място в първата стая, където те седнали и започнали да предат. Едната изтегляла нишката и настъпвала чекръка, другата навлажнявала нишката с уста, а третата я пресуквала и удряла по подставката с палец и при всеки удар по една гранка изкусно изпредена прежда падала на земята. Девойката криела трите предачки от царицата и при всяко нейно идване й показвала купищата готова прежда, а царицата не можела да я нахвали. Щом опразнили първата стая, тя пристъпила към втората и накрая към третата и тя също бързо била опразнена. Тогава трите жени се сбогували с девойката и й казали:

— Не забравяй какво ни обеща — то ще ти донесе щастие.

Когато девойката показала на царицата празните стаи и огромния куп прежда, царицата заповядала да се приготвят за сватбата, а младоженецът се зарадвал, че ще има толкова способна и работлива жена, и я обсипал с похвали.

— Аз имам три лели — рекла девойката — и тъй като те бяха много добри към мен, не бих искала да ги забравя сега, когато съм щастлива. Позволете ми да ги поканя на сватбата и да седят с нас на трапезата.

Царицата и младоженецът казали:

— Нямаме нищо против.

Когато започнало празненството, трите жени влезли в чудновати премени и булката ги поздравила:

— Добре дошли, скъпи лели.

— Ах — казал младоженецът — как е възможно да имаш такива противни роднини?

След това се обърнал към онази с широкото плоско стъпало и я попитал:

— От какво ти е такова широко стъпалото?

— От настъпване — отвърнала тя — от настъпване на чекръка.

После младоженецът се обърнал към втората и я попитал:

— От какво ти е така провиснала устната?

— От близане — отвърнала тя — от близане на нишката.

После попитал третата:

— От какво ти е толкова голям палеца?

— От пресукване на преждата — отвърнала тя — от пресукване на преждата.

Като чул това, царският син се разтревожил и казал:

— Отсега нататък моята красива невяста няма да се докосва повече до чекрък.

И така тя се отървала от омразното й предене на лен.

Илюстрация: Уолтър Крейн

There was once a girl who was idle and would not spin, and let her mother say what she would, she could not bring her to it. At last the mother was once so overcome with anger and impatience, that she beat her, on which the girl began to weep loudly. Now at this very moment the Queen drove by, and when she heard the weeping she stopped her carriage, went into the house and asked the mother why she was beating her daughter so that the cries could be heard out on the road? Then the woman was ashamed to reveal the laziness of her daughter and said, “I cannot get her to leave off spinning. She insists on spinning for ever and ever, and I am poor, and cannot procure the flax.” Then answered the Queen, “There is nothing that I like better to hear than spinning, and I am never happier than when the wheels are humming. Let me have your daughter with me in the palace. I have flax enough, and there she shall spin as much as she likes.” The mother was heartily satisfied with this, and the Queen took the girl with her. When they had arrived at the palace, she led her up into three rooms which were filled from the bottom to the top with the finest flax. “Now spin me this flax,” said she, “and when thou hast done it, thou shalt have my eldest son for a husband, even if thou art poor. I care not for that, thy indefatigable industry is dowry enough.” The girl was secretly terrified, for she could not have spun the flax, no, not if she had lived till she was three hundred years old, and had sat at it every day from morning till night. When therefore she was alone, she began to weep, and sat thus for three days without moving a finger. On the third day came the Queen, and when she saw that nothing had been spun yet, she was surprised; but the girl excused herself by saying that she had not been able to begin because of her great distress at leaving her mother’s house. The queen was satisfied with this, but said when she was going away, “To-morrow thou must begin to work.”

When the girl was alone again, she did not know what to do, and in her distress went to the window. Then she saw three women coming towards her, the first of whom had a broad flat foot, the second had such a great underlip that it hung down over her chin, and the third had a broad thumb. They remained standing before the window, looked up, and asked the girl what was amiss with her? She complained of her trouble, and then they offered her their help and said, “If thou wilt invite us to the wedding, not be ashamed of us, and wilt call us thine aunts, and likewise wilt place us at thy table, we will spin up the flax for thee, and that in a very short time.” “With all my heart,” she replied, “do but come in and begin the work at once.” Then she let in the three strange women, and cleared a place in the first room, where they seated themselves and began their spinning. The one drew the thread and trod the wheel, the other wetted the thread, the third twisted it, and struck the table with her finger, and as often as she struck it, a skein of thread fell to the ground that was spun in the finest manner possible. The girl concealed the three spinners from the Queen, and showed her whenever she came the great quantity of spun thread, until the latter could not praise her enough. When the first room was empty she went to the second, and at last to the third, and that too was quickly cleared. Then the three women took leave and said to the girl, “Do not forget what thou hast promised us,—it will make thy fortune.”

When the maiden showed the Queen the empty rooms, and the great heap of yarn, she gave orders for the wedding, and the bridegroom rejoiced that he was to have such a clever and industrious wife, and praised her mightily. “I have three aunts,” said the girl, “and as they have been very kind to me, I should not like to forget them in my good fortune; allow me to invite them to the wedding, and let them sit with us at table.” The Queen and the bridegroom said, “Why should we not allow that?” Therefore when the feast began, the three women entered in strange apparel, and the bride said, “Welcome, dear aunts.” “Ah,” said the bridegroom, “how comest thou by these odious friends?” Thereupon he went to the one with the broad flat foot, and said, “How do you come by such a broad foot?” “By treading,” she answered, “by treading.” Then the bridegroom went to the second, and said, “How do you come by your falling lip?” “By licking,” she answered, “by licking.” Then he asked the third, “How do you come by your broad thumb?” “By twisting the thread,” she answered, “by twisting the thread.” On this the King’s son was alarmed and said, “Neither now nor ever shall my beautiful bride touch a spinning-wheel.” And thus she got rid of the hateful flax-spinning.