Джон Дън
Безразличният

Обичам черна и блондинка,

заможна богаташка и беднячка,

кокетка и странящата от всички,

от село родом и от град коконка,

набожна, а и преструвана,

и ревла с поглед навлажнен,

сухарка, като пън смълчана,

и таз, и таз, и всяка, що се мерне,

и всяка друга, стига да ми е невярна.

 

Не ви ли блазни грях различен?

Не ви ли стига да сте като ваште майки,

по-нов порок ли търсите, че старите са скука

че има верен мъж ли ви измъчва?

Неверни сме, и вий не се старайте,

и аз, и ти, с любовници — по двайсет,

лъжи ме, но не ме завързвай.

И аз ли, де на път през тебе минах,

да съм ти предан, само щот си вярна?

 

Венера тази жалба уязви

и се закле на любовта в разнообразната изява

не може повече така да продължава,

направи оглед и установи:

да, двама, трима еретици има,

с любов голяма се превземат,

с туй постоянство плашат само;

щом толкоз верността ги блазни,

на тез да вярват, що ги лъжат безобразно.