Джон Дън
Бълхата

Виж само как — бълхата малка,

що ми не даваш — капка жалка,

мен сука, сетне теб напи,

кръвта ни тази твар сроди;

как грях си в тази смес видяла —

моминската ти чест е цяла,

бълха не моли, а си суче,

напита с двойна кръв се дуе,

а болката ми кой да чуе.

 

Стой, три живота пощади,

женитба тя ни отреди.

Че ти и аз сме в тази твар,

олтар е тя от кехлибар,

любовно ложе, брачно тайнство,

приют за обичта ни трайна.

Убиваш ме с тез пръсти — щрак,

и себе си затриваш чак,

смърт тройна — светотатствен грях.

 

Обагри нокът — с кръв невинна,

с жестока ярост вън я ливна;

от теб че смукна кръв бълхата —

едничка капка бе вината;

Ликуваш, прежната ти сила

с таз капка не е намаляла.

Опасност за честта ти няма,

от нея толкоз ще отнема,

като бълхата на корема.