Предговор от издателството

Днес в серията „Лабиринти на истината“ ви представяме нов автор — Ханс Улрих фон Кранц. Смятаме, че засега името му нищо не говори на читателя. Книгите на Кранц, посветени на най-тъмните страни от историята на Третия райх^[1], досега не са превеждани на руски (и на български език). А и на Запад не са много известни — и учените изследователи, и средствата за масова информация се стараят с всички възможни начини да премълчават сензационните открития, които Кранц прави в книгите си. На издателите, които се опитват да ги издават, се оказва сериозен натиск, за да се откажат от намерението си. Малкото книги, които все пак излизат, научното общество се опитва да представи като евтино жълто четиво.

Но това — на Запад. В родината на изследователя — Аржентина, а също и в цяла Латинска Америка — книгите му предизвикват истински фурор, за дълго заемайки първите места в рейтинга на най-популярната историческа литература.

Не съвсем характерна за аржентинец фамилия, ще каже читателят. И ще бъде съвършено прав. Фон Кранц е етнически немец, чийто баща, офицер от СС, след Втората световна война избягал в Аржентина, за да се скрие от съдебно преследване или, което било къде по-опасно, от разправа без съд и следствие. По волята на съдбата той се оказал причастен към най-секретните проекти на Третия райх, чиито тайни пазил цял живот. Едва след смъртта на своя баща синът узнал каква ужасяваща документация се съхранявала в семейните архиви. От този момент добропорядъчният буржоа се превърнал в неуморим и талантлив изследовател, истински преследвач, търсач на сензационни тайни.

Ако прочетете книгите на Кранц и после видите снимката му, ще изпитате твърде странно усещане. Прелиствайки страниците им, си представяте автора им млад, стегнат човек с волеви черти на лицето и стоманен поглед — с такава завладяваща динамика и интрига е изпълнен всеки ред на книгите му. От снимката му, обаче, ви гледа обикновен петдесетгодишен човек — загорял блондин с прошарена коса, склонен към пълнеене, със спокойно, невъзмутимо лице. Подобно „раздвоение на личността“ съвсем не е случайно. Фон Кранц бил принуден дълги години да води фактически двоен живот, докато не се решил да издаде първата си книга (която вие, уважаеми читатели, сега държите в ръцете си). И едва ли някой би могъл да заподозре, че под външността на примерен буржоа, на типичен мениджър от средна ръка или на университетски професор се крие човек, готов да разруши стереотипите и да извади на бял свят факти, които старателно са се премълчавали или скривали.

Ние издаваме тази книга и затова че темата за тайните на Третия райх сега е много популярна. За съжаление, рафтовете на книжарниците са запълнени предимно с недобросъвестни имитации, бездарни измислици по нея. За разлика от тази продукция, която езикът не се обръща да назове другояче, освен отпадъчна хартия, книгата на Кранц въпреки живия и увлекателен стил на изложението е истинско сериозно изследване, базирано на богат фактически материал.

Впрочем — да спрем дотук и да ви оставим, уважаеми читатели, насаме с блестящото произведение на Кранц, което, без съмнение, ще ви накара да погледнете поновому на много, всъщност, отдавна известни факти.