Уилям Бътлър Йейтс
Леда и лебедът

Внезапен удар. И над нея бият

крила огромни, тъмен пух лежи

на скута й — с клюн сграбчил гола шия,

гърди в гърди той здраво я държи.

 

Как да отблъснат тези тръпни пръсти

от скута слаб пернатия разкош?

И как плътта под тласъците гъсти

на туй сърце да не изгуби мощ?

 

Потръпват слабините — и се срива

стената, лумва кула като факла,

загива Агамемнон.

                                В този плен

на кръв въздушна с яростта му дива

дали и мъдростта ще е облякла,

дорде я пусне клюнът изнурен?