Пърси Биш Шели
Озимандий ^[0]

С човек от древен край се запознах.

Той каза: Сред пустинята два крака

от камък се издигат… Покрай тях

се валя лик, в чиито устни знака

на власт надменна, полускрит от прах,

показва, че страстта е надживяла,

макар и вече в мъртвите предмети,

ръката, дето й се е надсмяла.

На постамента се разчита: „Знай —

аз, Озимандий, цар съм на царете.

В делата ми се взри и се отчай.“

Това е всичко. Покрай този скелет

на рухнал исполин от край до край

самотни равни пясъци се стелят.