Ники Пелегрино
Италианска сватба (6)

5

Беше по-лошо и от онова, което очакваше. Когато видя дизайна на роклята с всички божури и волани, Никола изпадна в епична истерия. Накъса скиците й на малки парчета, изнесе й лекция за стил, вкус, граници и най-вече, за неговата репутация, а после й предложила си вземе две седмици почивка още от днес.

Пиета не каза нищо. Реши да го остави сам да се оправя със салона следващите две седмици. Беше изморена и имаше нужда от почивка. Можеше да използва времето да навакса с роклята на сестра си.

На връщане към къщи вървя бавно, наслаждавайки се на усещането да е по улиците посред следобед. Докато минаваше край магазина на ДеМатео, нарочно погледна настрани, за да не види как Микеле й маха.

Баща й седеше пред „Малката Италия“ и играеше карти с Ернесто, но караницата от снощи още я тормозеше и тя не спря да си поговори с тях. Отиде до градината на църквата и седна на една пейка за малко. До нея имаше двама служители от офисите наблизо, които се наслаждаваха на късния обяд и на сандвичите от заведението на ъгъла. Пиета си спомни, че предишните собственици на заведението бяха италианци и че често я черпеха с намазано на парче чиабата сирене долче лате. Сега обаче ги нямаше, сандвичите струваха два пъти повече и бяха два пъти по-малки.

В околността преди имаше много заведения и кафенета, където човек можеше да обядва спагети или телешки шницели. Едно по едно те обаче затвориха — италианците, които ги ръководеха остаряха и се измориха да живеят в града. Някои се върнаха в Италия, други се преместиха в предградията. Само някои останаха в квартала. Човек можеше да ги види на неделна служба в „Свети Петър“: възрастни жени в тъмни дрехи и скъпи златни бижута, старци с изморени кафяви очи и благородни лица. Пиета познаваше всички по име и те я знаеха. Понякога изпитваше усещането, че живее в село, някак трансплантирано в центъра на голям град.

Всяка италианска фамилия знаеше за дългогодишната вражда между Бепи Мартинели и Джанфранко ДеМатео. Беше невъзможно да остане незабелязана. Ако единият от двамата влезеше някъде, другият си тръгваше. Ако единият отидеше на църковна служба сутринта, другият отиваше вечерта. Дори пресичаха улицата, за да не разминат на тротоара. Взаимната им омраза беше толкова силна и всеобхващаща, че нито един от двамата не изричаше името на другия.

Пиета израсна без да задава въпроси. В училище постоянно се караха и враждуваха. Събираха банди и се игнорираха един другиго. Едва когато порасна осъзна, че това не е нормално поведение за големи хора. Не можеше обаче да се изправи срещу баща си и да предложи да си „простят и забравят“. Свещеникът опита веднъж и баща й толкова се вбеси, че не ходи на служба шест месеца. И така, враждата траеше вече десетилетия и очевидно се очакваше тя и Адолората да я продължат. Струваше й се толкова безсмислено.

Пиета се изправи рязко и подплаши ято гълъби, насъбрали се около нечия хвърлена кифличка. Щеше да си отиде вкъщи, да си направи кафе и да планира следващите две седмици свобода.

Намери Адолората да пуши на стълбите към градината; вероятно беше откраднала цигара от стаята на Пиета.

— Мамка му, какво правиш тук? — каза й тя. — Изкара ми акъла.

— Къде е мама?

— Горе, спи. Има главоболие — Адолората си дръпна от цигарата и я подаде на сестра си. — Ще изкарам двойна смяна и се прибрах да си взема набързо един душ. В кухнята е зверски горещо.

— Сигурно — Пиета седна до нея.

— Не отговори на въпроса ми. Защо се прибираш толкова рано?

— Взех си две седмици, за да поработя върху роклята ти.

Адолората се притесни.

— Не искам да го правиш, щом си толкова заета. Честно, мога да си купя нещо.

— Не, искам да я ушия. Изобщо не е проблем. А и мама много се вълнува.

— Да, знам — Адолората взе отново цигарата и изтръска пепелта на земята. — Всички се вълнуват много повече от мен. Все повтарям на Идън, че още не е късно да избягаме и да се оженим тайно, но той твърди, че няма да преживее гнева на татко, като се върнем. Дори и на мен да не ми пука.

Пиета се усмихна.

— Прав е.

— Чудя се дали да не отложим сватбата. Имам чувството, че прибързваме.

— Странно е, че го казваш и ти.

— Защо да е странно?

— Защото точно това е направил Микеле ДеМатео.

— Наистина?

— Да. Говорих с годеницата му. Тя заяви, че имало дублиране на дати в „Свети Петър“ и затова се наложило да я отложат. Той обаче ми каза друго.

— Служителите в „Свети Петър“ са изключително организирани. Не мога да си представя, че биха дублирали сватби — рече Адолората. — Според мен Микеле се е уплашил, но не е посмял да й каже.

— И аз мисля така.

— Значи Микеле е свободен.

— Какво искаш да кажеш?

Адолората я погледна многозначително. Пиета се засмя.

— Да не си луда? В немилост съм, само защото влязох в магазина на ДеМатео, така че изобщо не се опитвай да мариноваш някакъв романс между мене и него.

Адолората се замисли.

— Това не е наша вражда.

— Папа не мисли така.

Адолората стъпка фаса.

— Сякаш не знам. По-добре да се връщам на работа. Сложих ризото с червено цвекло в менюто. Досега трябва да е разбрал и сигурно в кухнята е ад.

Пиета остана още малко на стълбите и се замисли за Микеле ДеМатео. Защо беше отрязал красивите си къдрици и защо беше отложил сватбата? И най-важното, наистина ли не знаеше за какво беше тази абсурдна вражда между бащите им? Със сигурност все някой знаеше истината.