Книгата ми бе препоръчана от приятели, най-вече заради изящния и поетичен език на автора. Прочетох я (макар и доста тежко, заради описаните жестокости в нея) и съм възхитен от стила на писане на Георги Божинов. Възприемам книгата като една метафора на човешкия живот — със страстите и разочарованията в него, с отрицанието на ограничеността и скотското начало у човека. Не знам обаче доколко исторически достоверно е поведението на главния герой — като Робин Худ в защита на онеправданите, както и войната, която той води безнаказано под носа на властта. Вероятно авторът е искал да изтъкне общочовешкия характер на творбата си и да я откъсне от историческите митове и стереотипи. Както и да покаже, че добрите намерения на един човек невинаги водят до добро за другите хора; че насилниците също могат лесно да се превърнат в жертви. И той успява в това си начинание… Априлското въстание е само един екстремен декор, на фона, на който героите проявяват истинската си същност, всеки друг военен конфликт би изиграл същата роля. Поставям 6.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.