Сюзън Елизабет Филипс
Идеалната половинка (11)

10

Анабел събра още няколко картонени чинии, въпреки че Фийби й каза да не си прави труда. Но тя се ужасяваше от мисълта да пътува до къщи в една кола заедно с Хийт.

Фийби гребна малко розов сладолед от доста пострадалата торта замък и го лапна.

— Двамата с Дан нямаме търпение да заминем за лагера. Използваме всеки удобен предлог, за да прескочим до „Уинд Лейк“. Моли определено беше късметлийка да се омъжи за мъж със собствен курорт.

— Всички чакаме с нетърпение почивката в летния лагер — обърна се сестра й към Анабел. — Едва не забравих. Отмени се резервацията за едно от бунгалата. С Джанин може да си го поделите, тъй като и двете сте без партньори. Или предпочиташ да наемеш стая в пансиона?

Анабел се замисли. При все че никога не бе ходила в „Уинд Лейк“, знаеше, че летният лагер разполага с голяма къща във викториански стил и няколко малки бунгала.

— Предполагам, че…

— Разбира се, бунгалото — намеси се Хийт. — Очевидно, Анабел е забравила да спомене, че ми заповяда да я придружа.

Сватовницата се извърна и се вторачи слисано в него.

Пръстът на Фийби застина в розовия сладолед.

— Ще дойдеш в лагера?

Анабел забеляза как една вена на шията му запулсира. Явно тази игра му доставяше удоволствие. Можеше да го изобличи с няколко думи, но очевидно този тип бе заклет адреналинов наркоман и си играеше на зарове със съдбата.

— Никога не съм имал волята да се откажа от бас — заяви Хийт. — Тя смята, че не мога да издържа цял уикенд без мобилния си телефон.

— Ти трудно издържаш една вечеря без него — промърмори Моли.

— Очаквам да ми се извините, след като докажа колко грешите.

Двете сестри се обърнаха към Анабел с еднакво озадачени изражения. Наранената й гордост крещеше да го накаже. Веднага. Заслужаваше да получи къс от плътта му заради безсърдечния начин, по който я уволни.

Възцари се неловко мълчание. Той я наблюдаваше очаквателно, а вената на шията му продължаваше да пулсира, отброявайки секундите.

— Той няма да издържи — усмихна се пресилено младата жена. — Всички, освен него, го знаят.

— Интересно… — измърмори само Моли, като се въздържа от по-нататъшен коментар, но Анабел знаеше, че езикът я сърби да добави нещо присмехулно.

Двайсет минути по-късно двамата с Хийт пътуваха към града, а тишината в колата бе гъста като глазурата на тортата замък, но далеч не толкова сладка. Трябваше да признае, че той се бе справил много по-добре с момиченцата, отколкото се очакваше. Беше изслушал със загриженост и уважение страховете на Хана, а Пипи го обожаваше. Младата жена бе изненадана да види, че колкото пъти го погледнеше, той беше клекнал и говореше с малкото момиченце.

— Още преди да чуя за лагера, бях решил да те наема отново — наруши Хийт най-после тишината.

— О, вярвам ти — процеди тя саркастично, за да прикрие обидата си.

— Говоря съвсем сериозно.

— Твоя воля, щом това ще ти позволи да спиш спокойно.

— Добре, Анабел. Давай, излей си душата, освободи се от всичко, което трупаш през целия следобед.

— Изповедта е привилегия на равните. Нисшите служители като мен държат устите си затворени и целуват задници.

— Но ти прекрачи границата и много добре го знаеш. Отношенията ми с Фийби изобщо не се подобряват. Мислех си, че бих могъл да се възползвам от днешното събитие, за да я умилостивя.

— Щом казваш.

Хийт се престрои в лявото платно.

— Искаш да не идвам ли? Утре сутринта мога да звънна на Моли и да й кажа, че ми е изникнала спешна работа. Това ли искаш да направя?

— Сякаш имам избор, ако искам да те запазя като клиент.

— Добре, тогава ще те улесня. Независимо от решението ти, договорът ни е в сила и ти отново работиш за мен.

Лицето й остана безизразно, с което несъмнено искаше да демонстрира, че никак не е впечатлена.

— Представям си колко ентусиазирано ще ми сътрудничиш, ако откажа да те взема в лагера.

— Какво искаш от мен?

— Искам да си честен. Погледни ме в очите и признай, че нямаше и най-малкото намерение отново да ме назначиш, докато не чу за лагера.

— Да, права си. — Не я погледна в очите, но поне беше откровен. — Нямаше да ти простя. И знаеш ли защо? Защото съм един безмилостен кучи син.

— Добре. Можеш да дойдеш с мен.

 

 

През следващите дни Анабел беше в отвратително настроение. Опита се да го припише на предменструалния синдром, но вече не умееше да се самозалъгва, както някога. Коравосърдечното поведение на Питона я бе накарало да се почувства наранена, предадена и вбесена. Само една грешка и той я отписа. Ако не беше заради лагера „Уинд Лейк“, тя никога повече нямаше да го види. Брачната посредничка беше напълно заменима, една от работните му пчелички.

Във вторник Чампиън остави кратко съобщение на телефонния й секретар:

 

 

„Порша иска да ме запознае с някаква жена в четвъртък в осем и половина вечерта. Определи среща с една от твоите кандидатки, за да може с един куршум да убием два заека.“

 

 

Накрая тя реши да насочи гнева си към истинския виновник — себе си. Не можеше да обвинява него за онези сексуални фантазии, които припламваха в мозъка й, когато се заплеснеше. За Хийт това беше просто бизнес. Тя бе тази, която си позволи да смесва работата с личните си преживявания, и ако отново го допусне, ще трябва да си сърба попарата.

В четвъртък вечерта, преди да се отправи към „Сиена“ за следващия рунд от срещи, Анабел се отби в „Иъруакс“, за да се види с най-новия си клиент. Рей Фийдлър беше препоръчан от роднина на една от най-старите приятелки на баба й. Предишната вечер бе уредила да се запознае с една преподавателка в университета „Лойола“, която бе открила по време на един от колежанските си набези.

— Прекарахме си много приятно и всичко беше чудесно — каза Рей веднага след като се настаниха до една от дървените маси в „Иъруакс“, шарена като колело на цирков фургон, — но Каръл не е мой тип жена.

— Какво имаш предвид?

Сватовницата откъсна поглед от кичура, зализан на темето, зловещ признак за започващо оплешивяване. Знаеше отговора, но искаше да го чуе от него.

— Тя е… Искам да кажа, че тя наистина е мила. Мнозина не разбират шегите ми. Просто харесвам жени, които са… в по-добра форма.

— Не съм сигурна, че те разбирам.

— Каръл е малко пълничка.

Анабел отпи от капучиното и се загледа в червено-златистия дървен дракон на стената, за да не й се набиват в очи излишните десетина килограма около това, което някога е било талията на Рей.

Събеседникът й не беше глупак.

— Зная, че аз самият не съм образец на атлетичен мъж, но се опитвам да отслабна.

Тя едва се сдържаше да не се пресегне през масата и да го цапардоса по главата. Ала този тип предизвикателства беше именно това, което харесваше в работата си на брачен посредник.

— В такъв случай, обикновено се срещаш със слаби жени, така ли?

— Не е нужно да са кралици на красотата, но всички, с които съм излизал, бяха много привлекателни.

Анабел си даде вид, че потъва в дълбок размисъл. Покрай масата им мина някакво хлапе с многобройни пиърсинги, следвано от две достопочтени майки.

— Значи, теглото е много важно за теб. По-важно от характера или ума?

Той се вторачи в нея, сякаш му бе задала възможно най-коварния въпрос.

— Аз просто имах наум нещо малко по-… различно.

„Кой няма?“, помисли си Анабел. Уикендът за Четвърти юли^[1] наближаваше, а тя нямаше гадже, нито надежда да си намери и никакви планове, освен да започне отново да бяга и да не мисли за лагера „Уинд Лейк“, където се събираше читателският клуб. Рей въртеше унило лъжичката между пръстите си и внезапно раздразнението на Анабел се изпари. Той беше свестен, само малко глупав.

— Може би в случая не е било любов от пръв поглед — поде тя, — но ще ти кажа същото, което казах снощи на Каръл, когато тя сподели с мен някои свои колебания. Двамата имате еднакъв произход и ви е приятно да сте заедно. Мисля, че това е достатъчно основание, за да се срещнете още веднъж, независимо че в момента не изпитваш физическо привличане. Ако не друго, в краен случай можете да станете добри приятели.

Минаха няколко минути, преди той да проумее казаното.

— Какво искаш да кажеш с това, че тя имала колебания? Не иска да ме види отново, така ли?

— Тя просто има някои съмнения, също като теб.

Ръката му се стрелна към главата.

— Заради косата ми е, нали? Всички жени само това гледат! Щом видят някой мъж, започнал да оплешивява, направо го отрязват.

— Жените се влияят от олисяващото теме и няколкото излишни килограма много по-малко, отколкото предполагат мъжете. Знаеш ли кое е най-важно за жените във външността на един мъж?

— Ръстът? Хей, аз съм почти метър и осемдесет.

— Не е ръстът. Според статистиката за жените най-важно е как мъжете се поддържат. Те ценят чистотата и спретнатото облекло повече от всичко останало. — Тя замълча за миг. — Една добре подстригана коса винаги впечатлява жените.

— Тя не е харесала прическата ми?

Анабел се усмихна широко.

— Не е ли страхотно? Прическата е това, което най-лесно може да се поправи. Ще ти дам името на един стилист, който чудесно подстригва мъже. — Плъзна през масата една визитна картичка. — Явно помежду ви съществува симпатия, а всичко останало лесно може да се уреди.

На Рей изобщо не му бе хрумнало, че може да го отхвърлят, и самолюбието му взе връх. Когато излязоха от кафенето, той неохотно се бе съгласил да отиде да се подстриже и да се срещне още веднъж с Каръл. Анабел си каза, че става все по-добра в занаята и не бива да позволява майка й или търканията с Хийт Чампиън да посеят в душата й кълновете на съмнението.

Когато влезе в „Сиена“, настроението й значително се бе повишило, но за съжаление, това не продължи дълго. Хийт още не бе дошъл. Арфистката от университета „Де Пол“, с която тя му бе уредила среща, й позвъни, за да й каже, че си е порязала крака и е на път към спешното отделение. Тъкмо затвори, когато Хийт се обади.

— Полетът закъсня — рече той. — Аз съм на летище „О’Хеър“, но изходите още са затворени.

Тя му каза за арфистката, защото звучеше уморен, и му предложи да отложи срещата с кандидатката на „Стабилни бракове“.

— Изкушавам се да приема, но по-добре да не го правя — отвърна Хийт. — Порша възлага големи надежди на тази особа. Изходът вече е отворен, така че не би трябвало да закъснея много. Удържай фронта, докато пристигна.

— Добре.

Анабел си побъбри с бармана, докато пристигна кандидатката на конкуренцията. Нищо чудно, че Пауърс й възлагаше толкова големи надежди. Младата жена никога досега не бе виждала такава красавица…

 

 

На следващата сутрин Анабел се върна от сутрешното си бягане — за пръв път от половин година — и завари Порша Пауърс на верандата. Двете никога не се бяха срещали, но я позна по снимката в уебсайта й. Ала щом се приближи, тя осъзна, че това е същата дама, която бе видяла пред ресторант „Сиена“ вечерта, когато запознаваше Хийт с Бари. Пауърс бе облечена с копринена черна блуза, прилепнала по тънката й талия, шокиращо яркорозов панталон и старомодни черни лачени обувки с токчета. Гарвановочерната й коса беше красиво подстригана — прическа, при която косата се полюшваше при най-малкото движение, а кожата й бе безупречна. А тялото й… Очевидно се хранеше само по време на националните празници.

— Да не си посмяла отново да ми пробуташ подобен номер като снощи — просъска Порша в мига, в който маратонките на Анабел докоснаха най-долното стъпало.

Порша Пауърс излъчваше онази крехка красота, която винаги караше Анабел да се чувства дебела и тромава, особено днес, в торбестите шорти и изпотената оранжева тениска с надпис „ПРИ БИЛ — ОТОПЛЕНИЕ И ОХЛАЖДАНЕ“.

— Добро утро и на теб — поздрави я Анабел със същия тон, извади ключа от джоба на шортите си, отключи вратата и отстъпи настрани, за да стори път на конкурентката.

Неканената гостенка влезе в приемната и офиса на Анабел и се огледа презрително.

— Никога… никога… не си позволявай да отпращаш кандидатка, изпратена от мен, преди Хийт да е имал възможността да се срещне с нея.

Младата жена затвори вратата.

— Беше неподходяща.

Пръстът на Пауърс с лакиран нокът се насочи към потното чело на Анабел.

— Това трябва да реши той, а не ти.

Тя не обърна внимание на импровизирания пистолет.

— Сигурна съм, че знаеш колко мрази Хийт да си губи времето.

Порша вдигна ръка.

— Наистина ли си толкова некомпетентна? Клодия Рийшман е топмодел в Чикаго. Тя е красива и умна. Милиони мъже мечтаят да се запознаят с нея.

— Може и да е така, но жената, изглежда, има сериозни проблеми с нервите. Емоционално неустойчива. — Очевидна пристрастеност към наркотици би могла да оглави списъка, при все че Анабел не би се осмелила да отправи обвинения, които не можеше да докаже. — Разплака се още преди първото си питие.

— На всички ни се случва да имаме лоши дни. — Пауърс опря длан върху бедрото си — женствена поза, но при нея изглеждаше като стойка от карате. — Цял месец работих като луда, за да я убедя да се срещне с Хийт. Накрая тя се съгласи. И какво правиш ти? Решаваш, че той няма да я хареса, и я отпращаш у дома.

— Клодия не просто имаше лош ден — възрази Анабел. — Може да се каже, че получи нервен срив.

— Не ми пука, даже да се търкаля по пода и да лае като куче. Това, което си направила, е било глупаво и непочтено.

През целия си живот Анабел бе общувала със силни личности, така че нямаше намерение да подвива опашка и пред тази, дори потта да се стичаше в очите й и да бе облечена в мърлява потна тениска с нелеп надпис отпред.

— Хийт бе пределно ясен относно желанията си.

— Бих казала, че най-сексапилната и най-желаната жена в Чикаго ще надхвърли очакванията му.

— Той иска съпругата му да притежава нещо повече от красота.

— О, я стига! Когато става дума за мъже като Хийт, размерът на сутиена винаги е много по-важен от коефициента на интелигентност.

Явно тъпчеха на място. Затова Анабел се постара да прикрие раздразнението си и да звучи професионално.

— Целият процес би бил по-лесен и за двете ни, ако можем да работим заедно.

Порша се вторачи в конкурентката си така изумено, сякаш й бе предложила голям плик с мазни сандвичи.

— Имам строги изисквания относно квалификацията на моите служители, госпожице Грейнджър. А ти не отговаряш на нито едно от тях.

— Е, това беше много гадно. — Анабел отиде до вратата. — От сега нататък се оплаквай лично на Хийт.

— О, повярвай ми, ще го направя. Нямам търпение да чуя какво ще каже той по този въпрос.

 

 

— Какво, по дяволите, си въобразяваш? — избумтя Хийт в телефона няколко часа по-късно. Не крещеше, но малко оставаше. — Току-що разбрах, че си отрязала Клодия Рийшман!?

— Е, и?

Анабел заби яростно върха на химикалката, приличаща на близалка, в листа на бележника до телефона в кухнята.

— Очевидно съм ти дал прекалено много власт.

— Когато ти се обадих снощи и ти казах, че съм отменила срещата, защото не е подходяща за теб, ми благодари.

— Но ти не благоволи да споменеш името й. Никога не съм си падал по модели, но Клодия Рийшман… Господи, Анабел…

— Може би искаш отново да ме уволниш?

— Никога ли няма да го забравиш?

— Как смяташ да я караме занапред? — Тя прободе още един път листа с химикалката. — Имаш ли ми доверие, или не?

Чу в телефона изсвирване на клаксон, последвано от продължителна тишина.

— Вярвам ти — промълви той накрая.

Младата жена едва не се задави.

— Наистина ли?

— Наистина.

И като изневиделица в гърлото й заседна буца колкото Сиърс Тауър^[2]. Прокашля се, за да я прочисти, и се опита да му отвърне с такъв тон, сякаш не е очаквала друг отговор.

— Браво. Чувам клаксони. На път ли си?

— Казах ти, че заминавам за Индианаполис.

— Добре. Днес е петък. — През следващите две нощи Хийт щеше да бъде в Индиана с клиент, който играеше за „Колтс“. Първоначално бе планирал пътуването за следващата седмица, но го бе преместил по-рано заради сбирката на читателския клуб в лагера, за която тя не искаше да мисли. — Навикът ти да отсъстваш от града за уикендите превръща определянето на срещите в истинско предизвикателство.

— Бизнесът е на първо място. Здравата си вбесила Пауърс. Иска главата ти на тепсия.

— Заедно с нож и обезмаслена сметана, за да я преглътне по-лесно.

— Не знаех, че Рийшман все още е в Чикаго. Мислех, че се е преместила в Ню Йорк. — Анабел подозираше, че Клодия не искаше да е толкова далеч от дилъра си. — Направи ми услуга — продължи Хийт. — Ако Пауърс ми уреди среща с някой модел, позирал за летния каталог на „Спортс Илюстрейтид“, поне ми кажи името й, преди да я разкараш.

— Дадено.

— И благодаря, че се съгласи да ми помогнеш за утре.

Младата жена нарисува върху листа маргаритка.

— Кой не би искал да прекара деня, търчейки из града, въоръжен с кредитната ти карта, при това с разрешение за неограничени разходи?

— При това в компанията на Боди и майката на Шон Палмър. Не забравяй последното. Ако госпожа Палмър не се страхуваше толкова от него, Боди щеше сам да се заеме със задачата.

— Тя не е единствената, която се бои от него. Сигурен ли си, че ще сме в безопасност?

— Напълно, ако не отваряш дума за политика, „Тако Бел“^[3] или червения цвят.

— Благодаря за предупреждението.

— И не му позволявай да се приближава до някой, който носи шапка.

— Добре. Вече трябва да вървя.

Когато затвори, Анабел осъзна, че се усмихва, което не беше много добре. Питоните нападаха изневиделица и рядко предупреждаваха за намеренията си.

 

 

Майката на Шон Палмър, Арте, беше висока, пълна жена, с леко посивели коси и сърдечен смях. Анабел я хареса от пръв поглед. С Боди като екскурзовод, двете дами обиколиха забележителните места, като започнаха с утринно плаване по реката, а сетне посетиха изложбата на импресионистите в Художествената академия. Макар че Боди бе организирал всичко, предпочиташе да стои в сянка. На Анабел й се стори странен, изтъкан от интригуващи противоречия. Прииска й се да го опознае по-добре.

След късния обяд те се насочиха към великолепния парк „Милениум“, на брега на езерото. Жителите на Чикаго вярваха, че с този парк най-после ще могат да съперничат на Сан Франциско за званието „Най-красив град в страната“. Анабел много пъти бе посещавала това място и сега с удоволствие показа на спътниците си терасираните градини, фонтана „Краун“ с променливите видеоизображения и блестящата като огледало скулптура „Облачната порта“, наречена галено „Бобчето“, дело на британския творец Аниш Капур.

Докато преминаваха през футуристичния музикален павилион, където извитите форми от неръждаема стомана на естрадата за оркестъра се вписваха с изумително изящество с небостъргачите зад тях, те отново заговориха за сина на Арте, който скоро щеше да играе като краен защитник за „Беърс“.

— Агентите направо обсаждаха Шон — разказваше възрастната дама. — За мен най-щастливият ден бе, когато подписа договора с Хийт. Оттогава не се вълнувам толкова заради хората, които може да се възползват от сина ми. Зная, че Хийт ще се грижи за него.

— Той действително се грижи много за клиентите си — съгласи се Анабел.

Отблясъците от юлското слънце танцуваха по вълните на езерото, докато двете следваха Боди по извития стоманен пешеходен мост над Кълъмбъс Драйв. Когато стигнаха до отсрещната страна, те се запътиха към алеята за бягане. Спряха да се полюбуват на гледката, а един велосипедист извика на придружителя им и отби до тях.

Жените се заковаха на място, вперили погледи в прилепналия черен клин на колоездача.

— Сега е моментът да благодарим на Бога за това негово великолепно създание — промълви с благоговение Арте.

— Амин!

Те се приближиха, като огледаха с възхита мокрите от пот прасци на велосипедиста и тениската на сини и бели карета, прилепнала към изваяните широки гърди. Навярно беше около двайсет и пет годишен и лъскавата супермодерна червена каска скриваше голяма част от влажните му руси коси, но не и профила му като на Адонис.

— Май трябва спешно да се гмурна в езерото, за да се охладя — прошепна Анабел.

— Ако бях двайсет години по-млада…

Боди махна към тях.

— Дами, искам да ви запозная с някого.

— Ела при мама — промърмори Арте, а Анабел се изкиска.

Малко преди да стигнат до мъжете, Анабел разпозна велосипедиста.

— Леле! Аз зная кой е той.

— Госпожо Палмър, Анабел — заговори Боди. — Това е прочутият Дийн Робилард, бъдещият велик куотърбек на „Старс“.

При все че Анабел никога не се бе срещала лично със заместника на Кевин, все пак го бе виждала на игрището и бе запозната с репутацията му.

Арте разтърси ръката на младия мъж.

— Приятно ми е да се запознаем, Дийн. Кажи на приятелите си да не тормозят много моя Шон през този сезон.

Футболистът я дари с ослепителната си усмивка на покорител на женски сърца.

Интересно, нима не осъзнава какво въздействие има върху жените? — помисли си Анабел.

— Желанието ви ще бъде закон за нас, госпожо.

Пръскайки сексапил като гейзер, той насочи чара си към нея. Неприкрито преценяващият му поглед се плъзна по тялото й с увереност, която по-красноречиво от всякакви думи излъчваше посланието, че може да я има — или всяка друга жена — когато и както пожелае.

О, не, не можеш, лошо, секси момченце.

— Анабел, нали?

— По-добре да проверя шофьорската си книжка, за да съм сигурна — изломоти тя. — Направо си изгубих ума.

Боди се задави, сетне се засмя.

Очевидно Робилард не беше свикнал с откровени и безцеремонни жени, защото за миг се смути. Но бързо се съвзе и завъртя кранчето на очарованието си.

— Може би е от горещината.

— О, да, наистина е горещо.

Обикновено подобни образци на мъжката красота я плашеха, но той бе толкова самовлюбен, че искрено я забавляваше.

Той се засмя, този път искрено, и младата жена изведнъж осъзна, че го харесва, въпреки дръзката му самонадеяност.

— Възхищавам се на палави червенокоски — заяви Дийн.

Тя бутна слънчевите очила по-ниско на носа си и го изгледа над тях.

— Мога да се обзаложа, господин Робилард, че вие се възхищавате от всички жени.

— И те ти отвръщат със същото — засмя се Арте.

Дийн се извърна към Боди.

— Къде ги намери тези двете?

— В окръжния затвор „Кук“.

Арте изсумтя:

— Дръж се прилично, Боди.

Дийн насочи вниманието си към Анабел.

— Името ти ми е познато. Чакай малко! Ти не си ли сватовницата на Хийт?

— Откъде знаеш?

— Някои неща бързо се разчуват. — Покрай него профуча стройна брюнетка на ролкови кънки, с развята коса. Той не пропусна да се полюбува на гледката. — Никога досега не съм срещал сватовница — рече накрая Дийн. — Може би трябва да те наема.

— Нали знаеш, че работата ми няма нищо общо със свалки край лагерни огньове.

Куотърбекът скръсти ръце пред гърдите си.

— Хей, всеки иска да срещне някой специален.

— Едва ли, когато този някой се забавлява да се среща с не чак толкова специални особи — усмихна се тя.

Дийн се извърна към Боди.

— Май тя не ме харесва.

— Харесва те — увери го здравенякът, — но смята, че още си незрял.

— Сигурна съм, че скоро ще узрееш — утеши го брачната посредничка.

Боди шляпна дружелюбно футболиста по гърба.

— Зная, че не ти се случва често, но изглежда, Анабел е имунизирана против красивото ти лице като на кинозвезда.

— Тогава не е зле някой да я заведе на очен лекар — промърмори Арте и всички се засмяха.

Дийн издърпа велосипеда си от алеята и се облегна на едно дърво. Не след дълго четиримата вече бъбреха оживено. Той разпитваше Арте за Шон, обсъдиха „Беърс“, а след това Боди повдигна въпроса за новия му агент.

— Чух, че си се срещнал с Джак Райли от Ай Ем Джи^[4].

— Срещам се с много хора — отвърна звездата.

— Поне трябва да изслушаш Хийт. Той е умно момче.

— Хийт Чампиън е номер едно в черния ми списък. И бездруго много лесно дразня Фийби. — Дийн се извърна към Анабел. — Искаш ли да дойдеш утре с мен на плажа?

Тя не очакваше подобна покана и за миг се сащиса. Сетне тутакси се изпълни с подозрение.

— Защо?

— Мога ли да бъда откровен с теб?

— Не зная. Можеш ли?

— Нуждая се от закрила.

— От слънчевите лъчи?

— Не. — Озари я с великолепната си усмивка. — Обичам да ходя на плаж, но твърде много хора ме разпознават и не ме оставят на спокойствие. Обикновено, ако съм с жена, не ме закачат чак толкова.

— И аз съм единствената жена, която можеш да поканиш? Съмнявам се.

В очите му блеснаха насмешливи искрици.

— Не ме разбирай погрешно, но се чувствам по-спокоен, ако съм с някоя, която не крои планове да преспи с мен.

Анабел прихна.

— Бедният Дийн, нуждае се от приятел, а не от любима — захили се Боди.

— Вие също сте поканена, госпожо Палмър — добави куотърбекът учтиво.

— Скъпи, дори такъв красавец като теб не може да ме накара да се появя на публично място по бански.

— Какво мислиш, Анабел? — Дийн наклони глава към брега на езерото. — Мисля да отидем на плажа Оук стрийт. Ще взема хладилна чанта. Ще се попечем, ще поплуваме, ще послушаме музика. Ще бъде забавно. Можеш да снижиш стандартите си за няколко часа, нали?

Откакто се запозна с Хийт Чампиън, животът й странно се преобърна. Най-готиният и секси млад спортист на Чикаго току-що я бе поканил да прекара с него неделния следобед на плажа, а само преди няколко дни тя бе потънала в самосъжаление, защото нямаше никакви планове за уикенда на Четвърти юли.

— Ако обещаеш, че докато съм с теб, няма да зяпаш влюбено младите красавици наоколо.

— Никога не бих го направил! — заяви той разгорещено, забравил за брюнетката на ролковите кънки.

— Просто исках да сме наясно.

И той спази думата си.

А също и не проведе нито един разговор по мобилния и нито веднъж не зарови нос в органайзера.

Денят бе горещ и безоблачен и Дийн дори бе осигурил плажен чадър, за да предпази нежната бяла кожа на Анабел, която изгаряше лесно, като на всички червенокоси жени. Лежаха върху плажните кърпи, слушаха музика, разговаряха, когато имаха настроение, и се взираха във водата, когато предпочитаха да мълчат. Тя беше с бял бански от две части. Долнището беше високо изрязано на бедрата, което правеше краката й да изглеждат по-дълги, но не чак толкова високо, че да се нуждае от обезкосмяване. На няколко пъти им досаждаха разни фенове, но не прекалено много. При все това сякаш всички искаха да се доближат и да поговорят с Дийн Робилард. Може би тъкмо заради това тя усети някаква странна самота да се крие под самонадеяната му фасада.

Щом се прибра у дома си, на телефонния секретар имаше четири съобщения от Хийт с настояването незабавно да му се обади. Вместо това Анабел си взе душ. Тъкмо подсушаваше косата си, когато на вратата се позвъни. Пристегна колана на жълтата хавлиена роба и слезе долу, докато пътьом прокарваше пръсти през мокрите си гъсти къдрици.

През матовото стъкло се виждаха очертанията на едра и широкоплещеста мъжка фигура. Питона за втори път бе решил да я посети.